– Ами Агоп? – бързо попита писарят. – Ами тези, които са танцували вчера по брега?
– Трябва да помолиш реката да ти каже за тях. Аз нямам повече време. Пък и виното ми свърши – старецът изтри длани в шарената си дреха и подемайки отново фалшивата песен продължи пътя си по брега.
Климент понечи да го спре, но се отказа. Едва ли щеше ли научи нещо повече. Дали в това, което говореше Шарения, имаше някаква истина? Или пияницата си измисляше?
Писарят постоя малко на брега, опитвайки се да чуе какво ще му каже реката, но колкото и да се напрягаше, не чу нищо. Накрая ядосан хвърли камък в мътната вода и изруга. Какви глупости му разказваше този пияница?
От друга страна чувстваше, че в думите на странника има нещо вярно. Някаква вътрешна сила, някакво послание, което му бе трудно да осмисли. Не се ли беше сблъсквал вече с нещо подобно?
Климент трескаво се заоглежда на всички страни, търсейки с поглед Шарения, но от него нямаше и следа. След това се втурна по брега, викайки името му. Дълго обикаля около реката, но не го намери. Беше си спомнил, кой му е разказвал за него. Багаинът Кубрат, стрелецът с лък. Бе срещнал учителя му, пък и самият той бе намекнал, че е орфик. И го бе оставил да си отиде, просто така...
Климент изруга и хвърли още един камък в реката. Единствената му утеха оставаше съветът на Шарения да го потърси, когато се почувства готов.
Невестулката извади късмет, достоен за крадец. Бе се помотал малко по пазара, оглеждайки с копнеж богатите сергии и търговци, когато забеляза, че има конкуренция. Миловидно на вид момче, с мръсна ризка, захабен панталон и преметната през рамо прокъсана торба, се буташе в тълпата, молейки за милостиня. То бе заболо кой знае от къде задигната иконка на гърдите си и докато хлипаше колко е гладно и няма къде да спи, ловко задигаше кесиите на минувачите.
Заинтригуван, Невестулката тръгна след хлапака и скоро установи две неща. Първо: момчето не беше момче, а виртуозно гримиран мъж и второ: само за около час мошеникът успя да ограби поне седмина души.
Невестулката го засърбяха ръцете. Трябваше да покаже на крадците във Филипополис, че и тези от столицата не са за изхвърляне. Пък и кой знае, джебчията можеше да му помогне и в поставената от писаря задача. Всички престъпници се познаваха помежду си и ако успееше да се сближи с някой от тях, щеше да е свършил работата си на половина.
Невестулката вдигна объл камък и го уви в парче от ризата си. След това небрежно тръгна след крадеца, изчаквайки подходящия момент.
Не му се наложи да чака дълго.
По улицата, стъпвайки важно с лъскавите си черни ботуши, се зададе мустакат багаин, облечен в нови поръбени с пух кожени дрехи. Зад него ситняха двама слуги, понесли кошници. Богаташът спираше пред сергиите, оглеждаше и опипваше стоката, дълго се пазареше и ако харесаше нещо – плащаше, а слугите му го прибираха.
Около багаина веднага се образува тълпа от просяци и сакати, които се бутаха, протегнали ръце, сочеха издраните си меса и болни крайници, молейки за милостиня, докато той ги разгонваше с ритници. Джебчията, когото следеше Невестулката, се юрна към богаташа и падна на земята заедно с останалите, а торбата му се повлече след него по каменната улица.
Без да губи и минута, помощникът на писаря също се включи в групата. Стигна до молещия за милостиня мъж, бързо отвори торбата му, извади натъпканите в нея чужди кесии и ги замени с увития камък. След това отскочи назад между сергиите и загледа какво ще стане.
Трябваше да му го признае – крадецът си знаеше работата. Мошеникът се понадигна, извисявайки пискливия си глас, което предизвика яростта на останалите просяци. Един от тях замахна с патерицата си и удари нахалника в гърба. Той само това и чакаше. Политна напред, надавайки сподавен вик и се вкопчи в дрехите на багаина. Погнусен, той го тресна с юмрук по челото.
Крадецът се строполи на земята, а от главата му кой знае как бликна кръв. Докато падаше, ръката на мошеника се стрелна към джоба на богаташа и ловко измъкна кесията му. Всичко стана за миг. В следващия раненият просяк хленчеше, притиснал разбитото си чело, а ограбеният без ни най-малко да предполага какво го е сполетяло, продължи важно по пътя си.
Джебчията изчака процесията да се отдалечи, стана, изтупа праха от дрехите си и подсвирквайки, все едно нищо не се е случило, се отдалечи. Невестулката тръгна след него.
Вървяха дълго.
По някое време мъжът спря да се измие, обърна дрехата си наопаки и прихвана косата си на плитка. От доскорошното сополиво подсмърчащо момче не остана и помен. Вместо него крачеше млад мъж с вид на работник или калфа, запътил се към покрайнините на града.