Уличките станаха тесни и криви, къщите ниски и схлупени, по ъглите бяха струпани боклуци и мръсотия. Стражи почти не се мяркаха, носеше се миризма на пушек и изгорено. Най-накрая мъжът спря, погледна през ниските прозорци на една от постройките, бутна вратата и влезе.
Невестулката побърза да го последва.
Попаднаха в ниска, до половината вкопана в земята кръчма с опушен таван и кален под, по който тук там имаше нахвърляна слама. Съдържателят – набит дребосък с два златни зъба, седеше върху стар, оплют от мухите тезгях. Насядали около грубите дървени маси, някои от посетителите лениво обърнаха глави да видят кои са новодошлите, след което се върнаха към чашите си.
– Къде се губиш, Зах? – провикна се някой от дъното на кръчмата. – Ела да хвърлим по едни зарове! Тъкмо ми е тръгнало, ще те обера до шушка!
Джебчията извика, че иска кана вино и се присъедини към играещите. Невестулката си поръча бира, седна под един от прозорците и с интерес се огледа. По масите се бяха разположили мъже с грозни лица, които мълчаливо отпиваха от чашите си, или скупчени на групички, тихо обсъждаха нещо помежду си. Невестулката знаеше за какво си говорят – планират обир или грабеж. От време на време избухваха спорове и се понасяха викове, но кръчмарят бързо въдворяваше ред. Нисък мъж с кръгло лице, бе изхвърлен, след като се разкрещя, че е бил измамен на карти. Той се върна и с крясъци се метна върху опонента си, който с един удар го просна на земята. От някъде изпълзя нисък, гърбав прислужник, който хвана поваления за единия крак и го издърпа навън. От дъното се чу женски писък, който премина в буботещ смях, разнесе се звън на счупено.
Невестулката скръсти ръце зад главата си и с наслада отпи от чашата си. Чувстваше се като у дома си.
Скоро на масата, на която бе седнал джебчията, наречен Зах, избухна спор. Крадецът явно се бе включил в играта на зарове и бе загубил, а сега не можеше да плати залога си. От съседните маси се заобръщаха глави, съдържателят отегчено се затътри към каращите се. Невестулката се надигна, взе чашата си с бира и също се запъти към дъното на помещението да види какво става.
– Няма да ми се измъкнеш по този начин, Зах! – заканваше се мъж с черна брада и вързана на главата кърпа. – Играхме за три сребърни монети и или ще ми ги дадеш, или ще ти резна гръцмуля!
– Няма да ми цапате пода! Ако имате проблеми за решаване – излезте навън – обади се кръчмарят. – Иначе повече кракът ви няма да стъпи тук!
– Моля ти се, Кита, не знам къде са ми парите! Бях сигурен, че торбата ми е пълна. Свих доста кесии на пазара. Някой ме е измамил – с плачлив глас се оправдаваше крадецът, показвайки увития камък, който беше изпаднал от торбата му.
– Давай парите или вадя ножа! – ревна брадатият и измъкна дълго ръждясало острие. – Никой не може да ме преметне по този начин!
– Казах ви вече – ако ще се колите – излизайте навън – повиши глас и кръчмарят. – Тъкмо съм сменил сламата по пода.
"Това ако е нова слама, здраве му кажи" – засмя се на ум Невестулката и доближи масата на каращите се. Опита се да се намеси в спора, но никой не му обърна внимание. Помощникът на писаря въздъхна, извади една от кесиите, които бе отмъкнал от Зах, отброи няколко монети и ги хвърли на масата. Парите се разпръснаха със звън, а скандалът тутакси спря.
– Кой си ти? Що се месиш в чужди работи? – издудна брадатият, но бързо започна да прибира монетите.
– Аз съм чичо на този нещастен младеж – обяви Невестулката. – Бедната му майчица е болна и ме прати да го намеря. Затова ако мислите, че дългът му е платен и ако приемете от мен още и кана вино, нека смятаме, че въпросът е решен!
– Щом казваш – Кита се изхили и прибра ножа. – Но по-добре го научи, че не е добре, да мами честните хора на зарове. Не всички са сговорчиви като мен. Ние да не сме му будалите на пазара дето ги обира?!
– Непременно ще го науча! Непременно! – обеща Невестулката и задърпа онемелия джебчия към масата си.
– Аз съм твой! – изграчи спасеният крадец, щом се стовари на стола и посегна към каната с бира. – Ще направя всичко, което поискаш! Още миг и оня идиот щеше да ми види сметката! Само ми кажи какво ти трябва! Мога да намеря всичко на добра цена.
Невестулката се усмихна. Всичко се подреждаше точно както искаше.
– Като за начало, искам да ми помогнеш да се отърва от един човек, който ми създава проблеми. Ако разбираш какво искам да ти кажа – той смигна на новия си приятел. – И ако не те е страх да се забъркаш в нещо такова. Но кой пък знае, може да изкараш и добри пари и повече да не трябва да крадеш по пазарите.