Но това можеше да се промени. Скоро.
Най-накрая Теодорит се добра до дома си. Бутна паянтовата врата и влезе в приземната къща. Трябваха му няколко опита, преди да успее да запали остатъка от лоена свещ, оставен върху масата. Наемникът свали наметалото си, прозя се и го закачи на един от забитите в стената пирони. Майка му спеше обърната към стената в дъното на стаята.
Главата на телохранителя още се въртеше, коремът започна да го присвива от изпитото вино. Седна на леглото, изу единия си ботуш и се ослуша. Нещо не беше наред. В стаята цареше мъртвешка тишина. Дишането на майка му не се чуваше, дори мишките, които цвърчаха непрекъснато, бяха замлъкнали.
Теодорит се пресегна към свещта на масата, когато нещо неочаквано го жегна под лявата мишница. От ребрата му стърчеше забита тънка, желязна кама.
Наемникът се опита да стане, но краката му се оплетоха и той се строполи на земята. Последното, което видя, преди мракът да покрие завинаги очите му, бе голямата черна локва кръв под леглото на майка му.
Убиецът изчака бившия телохранител на Гостун да издъхне, след което се наведе и издърпа ножа от раната. Не искаше да оставя никакви следи. Още повече сега, когато вярното куче на княза – Климент, бе дошло да души в града.
Корсис трудно намери бившия телохранител на Гостун. Никой не помнеше Теодорит, камо ли да знае къде може да бъде открит. Накрая помощникът на писаря все пак се добра до някаква следа. Разбра, че изпаднали бивши военни се събират в страноприемница с името "Плаща" и побърза да се запъти на там.
Пристигна със закъснение. Теодорит си беше тръгнал, а другарите му лежаха пияни по пейките или повръщаха в ъглите. След дълги пазарлъци, младежът успя да убеди един от по-малко пияните да го заведе до дома на бившия телохранител.
Отдавна се бе стъмнило. Улиците бяха пусти, тук там срещаха закъснели минувачи, които бързаха да отминат, гледайки с подозрение понеслия маслен фенер Корсис и клатушкащия му се спътник.
Няколко пъти се губиха, докато намерят дома на телохранителя. Покрайнините на Филипополис съвсем не бяха толкова внушителни, колкото центърът на града. Повечето къщи представляваха просто дупки в земята с пристроени над тях ниски покриви, през калните улици притичваха бездомни кучета и котки, от камарите със смет се носеше цвърченето на плъхове.
Спътникът на Корсис започна да пее с пълно гърло неприлична песен, един от прозорците се отвори и някои лисна върху тях гърне с нечистотии.
– Още много ли остава? – попита младежът, докато изтръскваше наметката си. – Сигурен ли си, че знаеш къде живее?
– Разбира се, че знам! Почти стигнахме! – обяви пияният и разпери ръце – Хей! Внимавай къде ходиш! – извика той на внезапно появил се мъж с ниско нахлупена качулка, който почти се блъсна в тях. – Видя ли го тоя? – попита той Корсис. – Щеше да ме събори на земята! Но аз не се давам лесно! Дори и пиян. Ето! Това е мястото!
Вратата на къщата зееше отворена. Корсис извика Теодорит по име и след като никой не му отговори изтегли меча си и бавно влезе в дома на бившия телохранител.
След миг излетя навън и започна да вика за помощ.
И така, да обобщим какво имаме – писарят барабанеше по дървената маса. Настроението му беше минорно. Не стига, че бе изпуснал Шарения, ами и телохранителят на Гостун, от който се надяваше да научи толкова много, бе замлъкнал за винаги. Така нишките с едновремешното престъпление ставаха с една по-малко. На всичкото отгоре отново започна да вали. Пролетният дъжд тропаше по покрива на малката къща, по прозорците се стичаха широки струи вода. – Първо: Невестулката се запознава с джебчия на име Зах, като го спасява от скандал при игра на зарове. От него научава, че ако иска да наеме убиец, трябва да отиде на пазара и да търси касапин с прякор Кървавия. Трябва да остави предплата и името на набелязаната жертва при покупка от сергията му. Ако месарят намери изпълнител се свързва с клиента. Ако прецени, че не може да извърши поръчката, връща част от парите. Така ли е?
Помощникът му кимна.
– Зах казва и нещо друго, което е важно – преди години работата на Кървавия е вършил ковачът Блех. Джебчията не знае къде е той сега, но предполагам, че няма да е трудно да го намерим. Ако в нападението над Гостун и убийството на жена му има някакъв заговор, ковачът, а не касапинът е нашият човек – Климент помълча, заслушан в тропащия дъжд – Второ: Бившият телохранител на Гостун, Теодорит е убит в дома си. Промушен е с нож в гърдите. Убита е и майка му. Престъпникът е знаел, къде живее Теодорит и го е причакал. Никой не е чул или видял нищо. Приятелите на убития също не знаят или не искат да кажат кой може да е извършил престъплението. В джоба на убития е намерен къс пергамент, на който пише "Ques custodiet ipsos custdes?" – "Кой ще пази пазачите?" – популярна римска поговорка. Нали така?