Сега бе ред на другия му помощник да кимне с глава.
– Да тръгваме! – писарят откачи наметалото си от куката на стената. – Имаме работа за вършене и малко време.
Дъждът ги блъсна в лицата и тримата заслониха очите си с ръце, нахлупвайки ниско качулките си. Прескачайки локвите стигнаха до пазара и забързаха към северната му част, където бяха продавачите на месо. Лъхна ги смрад на мърша, кръв и смърт.
Дъждът бе отнесъл част от мръсотията и прочистил въздуха, но не бе успял да измие миризмата на смърт.
– Мога ли да ви предложа нещо, господарю? Няма да намерите никъде по-добра стока от моята – едър мъж с омазана кожена престилка поднесе към писаря агнешки бут, от който капеше кръв. Месото ми е съвсем прясно! Току-що заклано агънце, пасло на най-слънчевите склонове, хранено само с ябълки и моркови. От личното ми стопанство. С малко подправки и вино ще си оближете пръстите!
– Търсим Кървавия – безцеремонно каза Корсис и надигна качулката си. – Къде можем да го намерим?
Месарят се отдръпна назад и ги изгледа с присвити очи.
– Не трябва месо, нали? – попита той и хвърли бута обратно на дървения тезгях зад себе си. – Или поне не животинско. Заприличахте ми на почтени хора – касапинът плю на земята. – Този, които ви трябва, е в дъното. Ето го там – махна той с ръка. – И не ми благодарете за услугата.
Посредникът на наемните убийци бе нисък, пълен и с големи кръгли очи и широки устни. Само тежките му пожълтели клепачи, мазолите по ръцете и твърдостта, с която въртеше ножа, подсказваха, че месарят е човек, с когото трябва да се внимава.
– Какво искате? – попита той със стържещ глас, докато излизаше зад сергията си, триейки ръце в кожената си престилка.. – Ако това, което е изложено не ви харесва, отзад имам прясна стока. Агнета, телета и две прасета. Само ми посочете какво точно искате. Ако търсите сукалче, ще трябва да почакате няколко дни, докато го докарам. Но месото им е крехко, а цената най-добрата, която можете да намерите във Филипополис. Ако търсите кокошки...
– Не сме дошли за това – прекъсна го писарят. – Имаме нужда от друга услуга.
– Не разбирам за какво говорите – Кървавия отстъпи назад, но в очите му проблесна алчност. – Ако няма да купувате...
– Много добре знаеш за какво става дума – Невестулката раздвижи пръсти, все едно отброява монети. – Имаме работа за теб!
Касапинът опря гръб в сергията си и извади дълъг тънък нож за транжиране.
– Не знам кои сте и кой ви е пратил при мен, но поведението ви не ми харесва! – каза той. – Или купувайте нещо и се махайте или...
- Или какво? – Корсис извади кинжала си и тръгна към месаря. Като по команда зад него се появиха трима калфи. На главите си бяха нахлупили черни калпаци от нещавена кожа, в ръцете им проблясваха остриета.
– Приберете ножовете или ще ви арестувам! – нареди Климент, но никой не му обърна внимание. – Ние сме княжески пратеници! Ако не ни се подчините, значи сте предатели!
Кървавия облиза тънките си устни и леко кимна с глава. Помощниците му прибраха ножовете си и отстъпиха назад, но продължиха да хвърлят зпалашителни погледи.
– Какво искате? – попита отново касапинът. – И не мислете, че службата ви при Борис е кой знае колко голяма защита.
Писарят пропусна покрай ушите си думите на месаря.
– Наричат те Кървавия и това едва ли е само заради професията ти – Климент направи крачка напред и помирително вдигна ръка. – Но не за това сме дошли. Търсим ковача Блех и мисля, че ти си човекът, който може да ни упъти към него.
– Не знам за какво говорите! – повтори отново касапинът и устата му се разтегна в широка усмивка. – Не познавам никакъв Блех, нито който и да било ковач. Вярно, понякога ползвам услугите им, така че ножовете ми винаги да са добре наточени, но нищо повече. Няма с какво да ви бъда полезен.
– Сигурен ли си? – писарят изглеждаше разочарован. – Надявах се да ни помогнеш.
– Съвсем сигурен! – отговори Кървавия и малките му очички проблеснаха присмехулно. – А сега, ако нямате повече въпроси, моля да ме извините, но имам работа за вършене. Трябва да заколя три овци – последните думи прозвучаха заплашително, а помощниците зад гърба му се изхилиха. – Сбогом!