– И ще си тръгнем просто така?! – гласът на Корсис трепереше от възмущение. – Трябваше наистина да арестуваме този подлец, господарю!
Без да отговаря, писарят продължи да крачи по мокрите плочи. Дъждът бе спрял и навалицата между сергиите се увеличаваше. Гражданите на Филипополис бързаха да наваксат това, което бяха пропуснали заради лошото време.
Без предупреждение, Климент се промуши между двама търговци и прикривайки се в тълпата, тръгна обратно, давайки знак на спътниците си да го последват. Накрая спря зад един тезгях с купчина вдигащ пара прясно изпечен хляб и им посочи сергията на Кървавия.
– Наблюдавайте внимателно! Скоро ще се появи касапинът, или някой от помощниците му. Бъдете готови да ги проследим!
– За какво... – започна Невестулката, но писарят сложи пръст на устните си и бившият джебчия млъкна.
Не им се наложи да чакат дълго. След около пет минути месарят, свалил мърлявата си престилка и наметнал тежка вълнена пелерина, се появи иззад сергията си и неочаквано пъргаво за пълното си тяло започна да си проправя път в тълпата.
Климент и помощниците му изчакаха Кървавия да мине покрай тях, след което бързо тръгнаха след него.
Не беше трудно да го следят. Слънцето изгря и силно напече камъните, от които започна да се издига пара. Въздухът стана задушен и влажен, в небето се стрелкаха врабчета, лястовици и сойки, излезли да търсят храна след края на пороя. Няколко гарги с крясъци се гонеха между дърветата, докато накрая накацаха по клоните им като големи черни плодове. Бяха изминали едва няколко пресечки, когато месарят съблече дебелото си наметало и го метна през ръка.
Кървавия вървеше бързо, без да се обръща, сигурен, че се намира в пълна безопасност. Касапинът мина покрай амфитеатъра, спусна се по улицата до него, внимавайки да не се подхлъзне на някой от мокрите камъни, подмина Виа Милитарис и забърза към западната част на града. Влезе в пивницата "Ръкавицата на дядо" и само след миг излезе отново. Този път не беше сам. Съпровождаше го среден на ръст мъж, прикрил лицето си с качулка. Двамата разпалено обсъждаха нещо, докато бързо вървяха по павираните улици.
– Този много прилича на човека, с когото се сблъскахме пред къщата на убития Теодорит. И наметалото му е същото – възбудено каза Корсис, но Климент само кимна с глава и даде знак на помощника си да не изостава.
Кървавия и спътникът му бързаха. След като решиха спора си, двамата спряха с приказките и поеха по един от хълмовете на града. Крайната им цел се оказа тясна дървена къща, с висока небоядисана ограда и прозорци, чийто капаци бяха обковани с железни нитове. Някъде от вътрешността се носеха удари с чук, над покрива се издигаше гъст черен пушек.
Кървавия потропа няколко пъти на вратата, която се отвори и двамата посетители бързо се шмугнаха през нея. Климент и помощниците му се скриха под съседния навес, без да изпускат от поглед дома, в който бяха влезли касапинът и маскираният непознат.
- Чия е тази къща? – попита Корсис, но преди Климент да му отговори от вътре се разнесоха викове.
Без да имат нужда от подканяне, тримата изскочиха от прикритието си. Климент задумка с юмруци по вратата, викайки да му отворят в името на княза. Корсис я удари с рамо, но и тя също като прозорците бе подсилена с дебели железни пластини и не се поддаде.
– Чакайте! Чакайте! – Невестулката извади от джоба си закривено парче тел и го мушна в ключалката.
От вътрешността на къщата се разнесе дрънчене, последвано от нечии гневни гласове.
– Побързай! – настоя писарят. – Нямаме време за губене!
– Правя каквото мога – отговори му с пухтене бившият джебчии. В следващия момент ключалката изщрака, вратата се отвори и тримата влетяха в къщата.
– Ти поемаш маскирания, ние с Невестулката ще се справим с месаря – извика Климент на Корсис, докато тичаха по стълбите, вадейки оръжията си. – Не го изпускай в никакъв скучай!
Попаднаха в широка, богато обзаведена ковачница. По земята се търкаляха калаени чинии и чаши, тежък чук бе паднал и разбил на парчета глинена делва, в огъня, нажежени до червено, стояха дълги клещи, краищата на които бяха омотани с мокри парцали. От съседната стая се чу вик. Климент ритна с крак вратата и влетя в помещението.
В единия ъгъл, държащ пред себе си като щит широко медно духало, шумно поемайки си дъх, стоеше висок мъж с посивяла коса и вързана на плитка брада. Дебелата му кожена престилка бе прерязана на няколко места, от които капеше кръв.