В крайна сметка спорът бе решен по соломоновски. Договорено бе през трите дни на диспута, гостите да разменят местата си на чело на масата, така че никой да не се чувства пренебрегнат. Ги Демел се опита да протестира, искайки той пръв да седне в центъра, но бързо се отказа, махна с ръка и най-накрая срещата започна.
Климент, Корсис и Невестулката се настаниха в галерията на библиотеката. Отначало двамата му помощници с интерес разглеждаха чуждоземните свещеници и пищните им дрехи, но скоро се отегчиха и се отпуснаха на столовете си, притворили очи.
Писарят също нямаше намерение да слуша диспута. Знаеше за какво ще спорят свещениците – колко природи е имал Исус. Дали е бил само Бог или едновременно с това е бил и човек. Тези, които наричаха себе си монофизити, твърдяха че Христос е имал само Божествена природа. Противниците им – диофизитите казваха, че Исус е имал и Божествена, и човешка природа.
Климент не можеше да стигне до същината на тези твърдения и не разбираше защо те трябва да са толкова важни. За него Христос бе просто синът Божии, дошъл на земята, за да изкупи хорските грехове и да ги научи на добрина и любов. Всичко друго му се струваше безсмислено говорене и губене на време.
Диспутът продължи цял следобед без прекъсване. От време на време от залата се носеха викове, разтревожени послушници припряно тичаха напред-назад, слуги мъкнеха подноси с плодове, сирене, маслини, хляб, вода и вино.
Най-накрая, когато сенките започнаха да се удължават, от залата като хала излетя Ги Демел. Въпреки едрия си ръст, той се носеше толкова бързо, че двамата му помощници едва смогваха да го следват. Папистите профучаха покрай писаря, викайки през рамо, че утре ще докажат тезите си и си тръгнаха.
Малко след тях, пристъпяйки важно, все едно бе самият патриарх, се показа Игнатий. По лицето му бе изписано блаженство, но от сините му очи се мятаха мълнии над кривия му нос.
– Някои хора не могат да свикнат, че светът не се върти около тях – обяви надменно той и подаде ръката си за целувка на писаря, който бе приближил до него да го заговори.
След това, носейки се като галера през разбушувано море, митрополитът се оттегли.
Кирил бе останал в залата. Отецът бързо пишеше по навит на руло пергамент, като притискаше с лявата си ръка края му. Двамата свещеници, които го придружаваха, бяха изчезнали.
– Зает съм – каза Кирил, без да вдига поглед от това, което пише. – Утре трябва окончателно да покажа на тези византийски хитреци, къде им е мястото!
– Не става дума за религия, нали? – отговори му писарят и седна на един от празните столове, без да чака покана. Гласът му отекваше странно в празната зала и няколкото слуги, разчистващи масите, се обърнаха да видят кой говори. – Не става дума и за Христос. Всички искат да докажат, че са по-знаещи от другите и да ги унизят. А вероятно и да им наложат волята си. Не е ли казано, че "Онези, които искат най-малко, са най-близо до Боговете."?
- "Мнозина критикуват това, което не разбират". Учен, а? Отдавна не бях чувал някой да цитира Сократ – Кирил вдигна глава и заоглежда с интерес писаря. – И ти ли ще се включиш в спора?
- Не виждам какъв е смисълът! Аз искам да вярвам в това, което с казал и направил Христос, да следвам пътя, който е посочил, а не да разсъждавам над въпроса колко същности е имал. Как това ми помага да стана по-добър, да Го обичам повече или Го приема в сърцето си?
– Хммм – измърмори свещеникът. – Не бях разглеждал въпроса в тази светлина.
– А трябва! – писарят чувстваше как неочаквано за самия себе си започва да се разпалва. – С прекаленото си умуване и спорове, само обърквате хората. Те не знаят вече на кого да вярват.
– И на кого трябва да вярват според теб? – Кирил се облегна на стола си и се усмихна предизвикателно.
– На Господ, на княза и на сърцето си! – отсече Климент. – Това е напълно достатъчно!
– Кой си ти? И защо си тук? Да не са те пратили гърците? – недоверчиво го изгледа Кирил. – Те са способни на подобни номера.
– Аз съм Климент, писар на Борис, негов храненик и багаин – официално се представи писарят. – Тук съм във връзка с разследване, което водя в Плиска. Става дума за смъртта на двама свещеници. Единият от тях Агоп, по-рано е проповядвал тук. Имам съмнения, че убийството му, защото става дума за убийство, е свързано с нещо, което се е случило, докато е бил във Филипополис. И се надявам ти да ми помогнеш.
Свещеникът нави на руло изписания свитък, внимателно почисти перото си, запуши малката си мастилница и прибра всичко в един от джобовете на расото си.