– Агоп значи – замислено каза той. – Как са го убили?
– Простреляли са го. В ръката, корема и гърлото. Това подсказва ли ти нещо?
Кирил сви рамене.
– Освен, че стрелецът не е бил много добър – свещеникът помълча. – Много мога да ти говоря за Агоп. И то предимно неща, каквито не бива да се говорят за свещеник. Беше хитър и пресметлив. Гледаше само как да извлече полза за себе си. Но беше и доста страхлив. Вечно се съгласяваше с всички. Умилкваше се на византийците. Подмазваше се на папските легати. Пред мен хвалеше княза. Беше готов да предаде всеки, стига да има някаква изгода от това.
– Защо напусна града?
Кирил въздъхна.
– Това, което ще ти кажа, не ми е по вкуса. Но няма да те лъжа. Както сам каза, истинската вяра е в сърцето. А то ми подсказва, че мога да ти се доверя. Агоп се запали по орфизма. Предполагам, първоначално е отишъл от любопитство или с желанието да си намери нови "клиенти", които да смуче. След това му е харесало. Мистериите могат да се окажат доста интересно място. Още повече за свещеник, дал обет за целомъдрие. На повечето церемонии участниците са с маски на лицата, дари водачът им понякога не знае кой кой е. Така че е лесно да се изкушиш, вярвайки, че никой няма да разбере истинската ти самоличност. Пият вино, след което се отдават на безразборен секс, понякога се стига и до побоища. Все неща, идващи от дявола.
– И се е разбрало за участията на Агоп, което е подронило авторитета му? Затова ли е трябвало да напусне града?
– Не точно – червенина заля лицето на Кирил. – Макар мнозина от клиентите му сигурно биха се отказали от него, ако разберяха в какви вакханалии участва. Не знам какво се е случило, но на една от сбирките им нещо ужасно се е объркало. Толкова ужасно, че Агоп още на другия ден си събра набързо багажа и напусна града.
– И ти не знаеш какво е станало? – писарят се наклони през масата към събеседника си.
Кирил помълча преди да отговори, гладейки брадата си.
– Не мога да ти кажа нищо повече – обяви накрая той. – Но каквото и да е станало, то е било в "Скъсаната струна". Това е едно от местата, където се събират орфиците. Там трябва да търсиш отговорите на въпросите, които задаваш.
След това свещеникът събра разпръснатите пред него пергаменти, извини се с това, че трябва да се готви за диспута на следващия ден и си тръгна.
Писарят постоя сам в притихналата зала, обмисляйки това, което му беше казал отецът. Можеше да притисне Кирил, позовавайки се на правомощията си, дадени му от княза, но от това едва ли щеше да има особена полза. Свещеникът изглеждаше костелив орех. По-добре щеше да е да отиде в "Скъсаната струна" и да се опита на място да разбере в какво се бе забъркал Агоп. Някъде вече бе чувал името на кръчмата.
Писарят изтръпна. Шарения му бе казал за "Скъсаната струна" при срещата им на бреговете на Хебър. Като едно от местата, където "орфистите" се събират, за да развратничат с малки момичета. Писарят изруга, скочи на крака и викайки Корсис и Невестулката излезе от библиотеката.
В къщи направиха кратък съвет. Дълго се чудеха дали да потърсят помощ от Курт, но в крайна сметка решиха да се справят със собствени сили. Боритарканът със сигурност знаеше за мястото и какво става в него и щом не предприемаше нищо, може би имаше някаква изгода от това. Така че по-добре бе да действат сами.
– Освен това Курт ясно ни даде да се разбере, че иска да стои надалеч от подобни неща и да не се замесва в тях – отбеляза Невестулката, който не бе забравил как го нападна боилът.
Корсис щеше да вземе от гарнизона и да командва войниците, които бяха довели със себе си от Плиска, без да им казва къде и с каква цел отиват.
– Деца?! – младежът погнусено изкриви лицето си, след като разбра какво в действителност се случва в "Скъсаната струна". – Само бях чувал за подобни гадости. Ако се е разбрало, че Агоп ходи там, свещеникът наистина е имало за какво да бяга. Честно казано, вече не изпитвам съжаление към съдбата му! Така ще завардим това място, че никой от тези мръсници няма да може да се измъкне!
След това ролите бяха разпределени. Климент и Невестулката щяха да влязат в заведението, представяйки се за клиенти. Корсис да ги чака в предверието, след като разположи хората си около страноприемницата. По подаден от писаря знак, част от войниците щяха да нахлуят в "Скъсаната струна" и да изловят посетителите, а останалите да арестуват тези, които се опитат да се измъкнат. Писарят няколко пъти подчерта, колко е важно войниците да не влизат, преди да са чули сигнала. Показа им малка свирка, с която щеше да ги повика, когато прецени, че е дошъл моментът. Писарят и наду и тя издаде дълъг, писклив звук, който можеше да вдигне и мъртвец от гроба.