- Това сигурно се чу чак в Плиска – отбеляза Невестулката, прочиствайки ушите си, но писарят не му обърна внимание.
– Ще влезете, само когато чуете този звук! Ако се появите по-рано, може да провалите всичко! Не забравяй! – повтори той няколко пъти на Корсис, който кимаше с глава.
Климент облече нов вълнен панталон, бяла ленена риза с връзки, върху която сложи хубав везан жакет. Пристегна колан със сребърна катарама около кожената си куртка и наметна на гърба си наметало от фин памук. Обу лъснатите си до блясък ботуши от мека кожа и заприлича на истински аристократ. Корсис избърза напред, за да доведе войниците, а писарят и Невестулката бавно тръгнаха по притъмняващите улици.
Вечерта бе прекрасна. Във въздуха се носеше ухаенето на падналия дъжд, улиците бяха сухи и чисти, лек вятър се провираше между къщите, носейки спокойствие и прохлада. Сергиите бяха разчистени, купчините с боклуци, изхвърлени на сметището, от страноприемниците лъхаше аромат на печено, премесено с билки.
Писарят пое дъх с пълни гърди, усмихна се и остави спокойствието на вечерта да проникне в тялото му. Независимо какво предстоеше да стане, той си обеща да запази хладнокръвие и да не се поддава на емоциите като Корсис.
"Скъсаната струна" се намираше в центъра на града, но в страни от главните улици. Човек лесно можеше да я пропусне, ако не знаеше какво търси. Пред заведението нямаше голяма табела, нито каращи се пияници, капаците на прозорците бяха спуснати, от вътрешността на къщата не се чуваше никакъв звук. Само малък дискретен надпис известяваше посетителите за името на страноприемницата.
Корсис се появи от сенките и тихо прошепна на писаря, че всичко е готово, а войниците са обградили плътно кръчмата. Заедно с него крачеше висок мъж с оредяла коса и сериозни очи. Чигатът Барс от местния гарнизон, щеше да командва малкия отряд.
– Нямаше как да се откача от него, господарю – извинително поклати глава младежът. – Отказа да пусне хората ни, ако и той не дойде с нас. Но не знае защо сме тук и какво предстои да се случи. Мисли, че ни е изпратил боритарканът Курт. Казах му, че в никакъв случай не трябва да предприема нищо, преди да е чул сигнала.
Климент кимна и съпровождан от двамата си помощници се отправи към вратата. Дълго тропа преди да му отворят. Най-накрая вратата се открехна и в малкия процеп се показа едрото лице на гладко избръснат сресан назад бияч, който ги изгледа подозрително.
- Какво искате? Затворено е! – грубо каза той и понечи да тресна вратата в лицата им.
– Чакай малко! – Невестулката бързо сложи крак в процепа, а в ръката му се появи монета. – Господарят ми е голям почитател на орфическите мистерии и свързаните с тях вакханалии. Особено с вакханалиите. Разбрахме, че на това място се уреждат такива. Освен това е готов да се раздели с доста от жълтиците си, само и само да успее да се слее с Богинята Майка или някоя от нейните дъщери. Колкото по-млади, толкова по-добре.
– Ние сме приятели на Агоп. Той ни каза за това място – тихо добави писарят и хвърли бърз поглед в двете посоки на улицата.
Портиерът ги изгледа изпитателно, грабна монетата от ръката на Невестулката и отвори вратата.
– Влизайте бързо! – изкомандва той. – Този с меча – вратарят посочи Корсис – ще остане тук. В заведението не се допускат никакви оръжия – Климент и Невестулката вдигнаха ръце, а портиерът безочливо ги опипа и кимна с глава, че всичко с наред. – Праща ви Агоп, но бъдете внимателни, ще ви държа под око. Ако сте възпитани и имате достатъчно пари, със сигурност ще успеете да получите това, за което сте дошли. Мистериите започват след малко – раменете на главореза се затресоха беззвучно и той побутна Климент и Невестулката надолу по стълбите. – Насам!
Писарят никога не бе попадал на подобно място. Помещението бе просторно и чисто, по масите бяха наредени свещи от восък и мед, покрити с малки лилави кожени абажури, които разпръскваха мека синкава светлина. По ъглите висяха маслени фенери, а в центъра, върху опъната като на барабан животинска кожа, бяха поставени няколко медни съда, със разгорени в тях въглени, чиято светлина излизаше през специални пробити дупки като златни лъчи, хвърляйки отблясъци, подобни на безброй слънца. Стените бяха изрисувани с фрески, изобразяващи мистериите, но когато писарят се загледа по-внимателно установи, че участниците в тях са преплетени в сластни прегръдки и неприлични пози.
Някои от масите бяха прикрити зад паравани, така че гостите да могат да се уединят, а около другите на дълги лежанки се бяха отпуснали част от посетители. Всички шептяха, а между тях се носеха прислужнички, облечени като древноримски матрони, но туниките им бяха възкъси и отворени и си личеше, че под тях са голи.