– Не го изпускайте! Не го изпускайте! – насърчаваше хората си Семел.
Един от мъжете се втурна напред. Климент го халоса по главата и той рухна на земята. Фенерът се разпадна в ръцете му, маслото заля сламата по пода и я подпали. Без да обръщат внимание на пламъците, останалите нападатели се нахвърлиха върху него. Климент избегна удара на първия, мушна се под замаха на втория, но налетя право на юмрука на Брус, който го запрати на земята. Останалите веднага се хвърлиха върху поваления си враг.
"Явно все пак това ще бъде краят. Жалко!" – успя да си помисли писарят.
В този момент, въздухът бе раздран от тънък, писклив звук. Свита под масата, Тиона надуваше с всичка сила свирката на писаря. В следващия момент войниците нахлуха в подпаленото помещение.
13
– Наистина се радвам, че си тръгвате! – боритарканът Курт бе почервенял от гняв. – За няколко дни забъркахте повече проблеми отколкото за цяла година!
Климент мрачно гледаше градоначалника. Знаеше защо Курт е недоволен. Сред заловените гости в "Скъсаната струна" се бяха оказали някои доста заможни граждани, които сега трябваше да обясняват какво са правили там.
Този път боритарканът нямаше как да си затвори очите и да се прави, че нищо не се е случило. Щеше да му се наложи и да обяснява защо е допуснал подобни неща да стават под носа му. Извиненията му за специфичното положение на Филипополис едва ли щеше да му помогне.
– Първо пиянстваш и се биеш с патрула, после заедно с помощниците си сеете трупове из целия град. Сега и това! Как можахте да не ми кажете какво мислите да правите! Ами ако нещо се беше объркало? Борис щеше да ме убие! Поставихте ме в ужасно положение! Какво да правя сега?
– Вече е късно да правиш каквото и да било! – писарят се изправи с целия си ръст и изгледа студено събеседника си. – Изпуснал си момента! Съмнявам се, че дълго ще се задържиш на поста си. Лично ще помоля княза да те смени и ще го уведомя как си оставил един толкова важен град като Филипополис да се превърне в бардак, където извратени типове могат да използват деца, за да задоволяват желанията си! Ще му кажа също така, как не си разбрал, че личният ти помощник, който толкова много цениш, е забъркан в кървави убийства и грабеж на държавната хазна!
– Какво? – боритарканът беше втрещен. – Ти заплашваш ли ме, писарю?! Знаеш ли с кого говориш?
– Много добре знам! С подлец и страхливец! – Климент доближи лицето си до това на Курт. – Ще те държа отговорен поне за три убийства. Както вероятно и за това на Агоп! И това нима нищо общо с последните престъпления, които станаха под носа ти!
– Какво убийство? Аз нямам нищо общо със смъртта на свещеника? – лицето на боритаркана пребледня. От доскорошната му самоувереност и надменност не остана нищо.
– Просто е! – щракна с пръсти Климент и му обърна гръб. – Знам, че Агоп се е забъркал в нещо в "Скъсаната струна". Толкова ужасно, че останалите свещеници не искат дори да споменат подозренията си за него. Но аз разбрах за какво точно става дума! В кръчмата са убити поне три момичета. Извършителят е човек, носещ черни дрехи, миришещ на тамян. Очевидно е, че е свещеник. Човекът е изчезнал от града по същото време, по което Агоп се е появил в Плиска. Това говори ли ти нещо? Дори ти би трябвало да можеш да съобразиш за какво става дума.
Курт преглътна.
– Нямах и представа в какво се е забъркал... Мислех, че е просто развратник...
– А е трябвало! Поставен си от княза, за да управляваш този град, да защитаваш онеправданите и раздаваш правосъдие! Вместо това се криеш в палата си и не правиш нищо от страх да не засегнеш някои от влиятелните си приятели.
– Какво да правя? Кажи ми какво да направя? – Курт почти падна на колене пред писаря и вдигна умолително ръце. – Ще сторя всичко, което ми наредиш!
Климент сви рамене.
– Вече ти казах – закъснял си. Но можеш поне малко да изкупиш вината си, като разбереш кои са били убитите момичета. Както и имали ли са близки, приятели или любими. Може пък някои от тях да се окаже убиецът на Агоп. Нищо чудно да са проследили свещеника в Плиска и да са му отмъстили за това, което е направил. Трябва да разпиташ и Симел. Възможно е след като духовникът е избягал и не е можел повече да го изнудва, сам да го е издал на роднините на убитите момичета. Или някое от момичетата да са им подшушнали нещо.
– Какво ще стане с тях? – Курт се опитваше да си върне самообладанието.
– Ще ги заведа в Плиска. Достатъчно са дали на Филипополис. Стига толкова! Знам точното място, където да ги приютя!