Връщането бе бавно и продължително.
Качиха спасените деца от "Скъсаната струна" на покрита каруца и потеглиха обратно. Пролетта настъпваше и в планината, а лекото майско слънце меко препичаше между белите облаци. Минаха през обраслите в зеленина проходи, сърни и елени пресичаха пътя им, в небето с весели крясъци се гонеха завърналите се птички.
Първоначално Тиона и другите момичета стояха под платнището, но това бързо им омръзна и скоро те се закачаха с Климент, Корсис, Невестулката и войниците. Децата се радваха на пътуването, смееха се, пееха неприлични песни и беряха букети теменужки, с които бяха осеяни склоновете на планината. Писарят бе решил да ги заведе при дякон Дориян. Беше сигурен, че свещеникът с радост ще приюти момичетата, на които малко строгост и работа на открито, щеше да се отрази добре.
Освен да се грижи за новите си питомки, Климент често мислеше за това, което беше открил във Филипополис. Убийството на Агоп бе свързано с извратения му вкус. Някой от близките на трите убити момичета го бе последвал в Плиска и си бе отмъстил. Но как тук се вписваше смъртта на Александър?
След около седмица превалиха билото на планината. Каруцата ги бавеше, на няколко пъти се налага да спират, за да сменят счупени оси на колелата ѝ. Северните склонове ги посрещнаха със студ и вятър. Скалите бяха влажни и хлъзгави, дори слънцето потъна в пелена от сиви облаци. Няколко пъти спаха на открито, запасите им привършваха, но поне краят на пътуването се виждаше.
Най-накрая се отскубнаха от прегръдките на планината, а пред тях се простря зелена равнина. Пътят стана широк и удобен, колелата ритмично потропваха по твърдата земя. Вече не им се налагаше да нощуват под небето, ядяха топла храна в страноприемниците, вечер имаше къде да измият прашните си лица след дългия път.
Нападнаха ги само на ден път от Плиска. Колоната се бе разпокъсала, в началото яздеха двама войници, следвани от каруцата с момичетата, Корсис и Невестулката. Климент и останали войници бяха изостанали назад, радвайки се на слънцето, което се бе показало отново.
Началото на групата навлезе сред група дървета, когато срещу тях се изсипаха рояк стрели. Двамата войници паднаха на земята, дебелата ризница на Корсис му спаси живота, а Невестулката се строполи в тревата с простреляна ръка. Покривалото на каруцата заприлича на игленик със забитите в него стрели. Уплашени от нападението, момичетата започнаха да пищят.
Корсис изтегли меча си, скочи от коня и издърпа ранения джебчия зад каруцата, викайки на уплашените деца да млъкнат и да не се подават навън.
– Ще умра, нали? – очите на Невестулката се бяха разширили от ужас, той стискаше рамото си, по което се стичаше кръв.
– Няма да умреш! – увери го Корсис. – Най-много да не можеш повече да мамиш на зарове.
– Още по-лошо! – отрони се от устата на бившия крадец, главата му се залюля и той припадна.
Корсис нямаше време да се занимава с ранения си другар. Между дърветата с викове се появи група разбойници, които размахвайки мечове, ножове и брадви се втурнаха към него. Корсис изчака да се приближат, изскочи от прикритието си и на свой ред, крещейки с пълно гърло, се хвърли срещу тях. Метна ножа си по най-близкия от нападателите, острието потъна в гърдите на мъжа, който разпери ръце и се свлече на земята. Това стресна за миг другарите му, които спряха, неочаквали да срещнат такава съпротива. Преди да се хвърлят отново срещу него, Корсис преброи дванайсет души.
Той не остави враговете да се опомнят, а ги атакува с вик, размахвайки меча си като светкавица. Посече първия от тях, рани друг в ръката, но останалите, виждайки, че срещу тях е само един човек, го нападнаха с гневни крясъци. Корсис отчаяно се защитаваше, вдигна счупен клон, използвайки го като щит и започна да отстъпва към каруцата, за да не го обградят. Успя да отбие няколко удара, прониза един от противниците си в крака, но силите му започнаха да се изчерпват.
Вдигнал високо тежката си ръждясала брадва, срещу него се втурна огромен мъж. Черната му мръсна и сплъстена коса се вееше около осеяното му със струпей и рани лице. Великанът яростно замахна към Корсис, който отскочи назад, за да избегне удара, но се препъна и падна. Зловещо ухилен, разбойникът скочи напред, за да нанесе решаващия удар, но бе прегазен от препускащ в галоп кон. Климент и войниците му най-после бяха пристигнали.
Някои от разбойниците станаха жертви на връхлитащите ги ездачи. Други се втурнаха обратно към гората, надявайки се да намерят спасения между дърветата, но станаха лесна плячка на преследващите ги войници.
Никой не успя да се спаси. Само след миг пътеката бе осеяна с трупове, към небето се понесоха стонове и вопли, които бързо заглъхнаха. Оцеляха само двама. Единият бе раненият в началото на битката от Корсис, другият – великанът с топора, който някак си бе оцелял под копитата на конете.