– Разбираха?
– Чакай – махна с ръка Самуил. – Всяко нещо по реда си. И без друго съм объркан. Та както казах, Аврора ходеше на пазара или просто излизаше да се поразтъпче. Няколко дни след като тръгнахте за Филипополис двете с Мария отново излезли. Помотали се между сергиите, купили това онова. Наредили да им донесат покупките в двореца, както и станало. Сред тях имало и делвичка с вино. Всъщност никой не знае какво точно пазарува момичето, така че никой и за миг не се е усъмнил, че може да има нещо нередно. За щастие, войникът, който носил виното, се спънал. Делвата паднала на земята и се разбила. От начало се уплашил от това, което направил, но след това се оказало, че всичко се наредило по възможно най-добрия начин. Две кучета и една котка дошли да ближат виното. Знаеш какви са животните в двореца – разглезени, без страх и мярка. И след малко паднали мъртви. Един от лечителите изследва питието. В него имаше отрова! – варнехът сграбчи Климент за дрехата и го дръпна към себе си. – Разбираш ли? Някой е сложил настойка от беладона във виното, след което го е пратил в двореца, за да отрови момичето!
– И то е било за Аврора? – Климент се измъкна от хватката на Симеон и приглади измачканите си дрехи.
– Нали това ти казвам! Момичето вече се държи доста по цивилизовано. Още не му се разбира какво приказва, но е мило и любезно. Важното е, че започна да пие и разредено вино, както е модерно напоследък. Така че делвичката със сигурност е била за нея.
– Но кой ще иска да я отрови? И защо?
– Не знам! – варнехът се хвана за главата. – Но това далече не е всичко. След случката с виното, наредих всяко нещо, което купува Аврора, да бъде проверявано. Назначих ѝ по-голяма стража, както и специален човек, който да следи покупките и домакинството ѝ. Въпреки това, преди няколко дни, докато се разхождала покрай стената на Вътрешния град, някой се опитал да я прониже със стрела. За щастие не я уцелил, а веднага след нападението войниците я довели обратно в двореца. От тогава не я пускам повече да излиза. Не искам да рискувам да ѝ се случи нещо лошо.
– Отново неумел стрелец? – Климент изглеждаше съвсем объркан. – Мислех, че той има сметки за разчистване само със свещениците.
– И за да стане кашата съвсем пълна – не спираше Самуил преди два дни Мария изчезна. Вечерта си тръгнала както обикновено от двореца, за да отиде при господарката си, вдовицата на Гостун, но така и не се прибрала при нея.
– Не може да бъде! – Климент бе истински ядосан. – Какво става тук, Самуиле? Не може във Вътрешния град, най-пазеното място в държавата, някой да избива свещеници и чигати, да праща отровно вино, да стреля по когото си иска и млади момичета да изчезват безследно! Какво е това зло, което действа тук?
– Ти ми кажи! – варнехът, неумело се прекръсти. – Ти си княжеският писар, ти си човекът, който намира отговорите!
Климент реши да проведе собствено разследване. Нямаше как да разбере кой е пратил отровното вино или стрела на Аврора, но можеше да опита да намери прислужницата. Може би тя просто беше избягала.
Писарят разпита войниците, били на пост в деня, в който бе изчезнала прислужницата. От разказите има научи, че Мария си тръгнала малко преди да се стъмни. Подхвърлила си няколко закачки с постовите, след което поела по улиците на Вътрешния град. И със сигурност не бе излизала през никоя от портите.
– Такава като нея няма как да мине незабелязано – цинично обясни един от войниците, а другарите му се захилиха зад гърба му.
Климент им нареди да го чакат пред задната порта на двореца и се запъти към дома на Гостун. Може би там щеше да разбере нещо повече.
Господарката Евдокия не можа да му бъде от помощ. Във въпросната вечер чакала Мария до късно, а когато тя не се появила, решила че е останала да спи в двореца както правела и друг път.
– Много се беше разхайтило напоследък това момиче – тъжно констатира Евдокия – Правеше си каквото иска. Особено след като мъжът ми... – вдовицата скри лицето си в шепи.
Тя не знаеше дали Мария е имала приятел, с който да избяга, макар покрай нея непрекъснато да се въртели различни мъже. Климент благодари на Евдокия и си тръгна.
Имаше намерение да претърси Вътрешния град. След като момичето не го беше напуснало, трябваше да е някъде там. Или се криеше, или... Писарят предпочиташе да не мисли за другите възможности.