Раздели войниците на четири отряда и ги накара да претърсят всички къщи около двореца, макар да не хранеше големи надежди. Къща след къща, двор след двор, писарят и хората му проверяваха мазета, тавани и градини, разпитваха слугите и господарите им, отнесоха куп ругатни и закани, но не намериха нищо.
Накрая потен, ядосан и уморен, той седна до близкия покри i кладенец и поиска вода. Един от войниците вдигна капака, друг бутна кофата в тъмния отвор, която с дрънчене се понесе надолу преди да падне с плисък във водата.
Климент отпи с благодарност от поднесения му черпак, макар водата да му се видя застояла и миризлива.
"Кой знае какви неща плуват в нея. Въпреки капаците" – ядно си помисли писарят и върна черпака на войника.
Къде се бе дянала проклетата прислужница? Не беше излизала от Вътрешния град, не бе в никоя от къщите, беше си тръгнала от замъка. Дали не се търкаляше в някоя пристройка с поредния си любовник? Но защо ще се крие? Нямаше смисъл в това. Най-вероятно Мария беше убита. Но къде тогава бе трупът ѝ?
Писарят стана и припряно заобикаля около кладенеца. Представи си, че е на мястото на убиеца. Привечер е, между къщите тегне полумрак, войниците започват да палят факлите по ъглите, гражданите бързат да се приберат по домовете си. Непознатият причаква Мария, убива я и бърза да се освободи от трупа. Дори и да е примамил прислужницата в дома си, пак трябва да постъпи по същия начин. Но как би могъл да се отърве от тялото?
Погледът на писаря падна върху зеещия черен отвор на кладенеца. Почувства как почва да му се гади, а току-що изпитата вода да се надига в стомаха му.
Откриха тялото на Мария в третия кладенец. Трупът се беше подул от водата, лицето беше неузнаваемо, с удебелени черти и безжизнени очи. Ребрата, краката и ръцете бяха в синини, там където се бяха удряли в каменната стена, падайки към дъното. Дрехите на прислужницата бяха мръсни и мокри, но здрави, едната ѝ обувка липсваше.
Опитвайки се да овладее гаденето, писарят внимателно огледа трупа. Задната част на главата бе хлътнала. Ако косата не се бе слегнала от водата, раната можеше да остане и незабелязана. Някой бе ударил Мария по тила, след което я бе бутнал в кладенеца. Това бе всичко.
Климент нареди да отнесат тялото на брат Дориян. Мария бе християнка. Той щеше да я опее, да я помаже и да се моли за нея. Както и да ѝ осигури ковчег и скромно, но прилично погребение.
Накрая писарят остана сам до отворения кладенец.
Свечеряваше се. Слънцето лениво потъваше зад стените на града, лъчите му багреха в червено и розово коремите на облаците. Писарят излезе от Вътрешния град през източната порта и тръгна по главната улица, свързваща двореца с мястото, където щеше да се издига базиликата на Борис. Застлано с тежки каменни плочи, плътно прилепнали една до друга, с високи колони от двете страни и малки зелени кипариси между тях, мястото успокояваше Климент и избистряше мислите му.
Не само той се бе възползвал от хубавото време, за да се поразходи. Разминаваше се с боили, пристегнати с копринени пояси над фините вълнени дрехи и високи кожени калпаци, търговци с къси везани елеци и сетрета, жени с дебели плитки и деца с меки ботуши и сополиви носове. Над него се носеше глъчка и врява, смях, закачки и песни, но писарят се движеше бавно и премисляше това, което знаеше.
Разходката не му помогна. Мислите му летяха на всички страни, объркани и без връзка помежду си, нито умът, нито душата му можеха да намерят така желания покой. А имаше и още толкова други въпрос. На първо място непознатото момиче. Кое е то? Чия е главата в кутията? Кой се опитва да убие Аврора?
Ами обирите на златарите? Как престъпниците се бяха промъкнали в трезорите без да отключват вратите? Къде беше отмъкнатото злато? Обирите бяха ли свързани с Батой? Това на свой ред водеше до още неизвестни. Кой беше разбойникът? Как влизаше и излизаше от града без да го заловят? Защо винаги успяваше да се изплъзне на Самуил и Варнех?
Климент усети как му се завива свят.
А свещениците? Кой ги убиваше? И защо стрелите му летяха толкова несигурно? Имаха ли престъпленията нещо общо с византийците и желанието им да командват Българската църква? Бе забравил съвсем за тях. Беше ли замесен архиепископ Йоан в убийствата? Гъркът имаше голяма изгода от отстраняването на Александър, който всячески му пречеше да приведе желанията на император Михаил в действие. Затова ли бе убит свещеникът? Или заради разбойническото си минало? Някое от поруганите във Филипополис момичета ли бе простреляло Агоп?