Седна на една от каменните пейки между колоните, откъсна стрък трева и го завъртя между пръстите си. От къде трябваше да тръгне? Борис се интересуваше от убийствата на свещениците. Князът се опасяваше от заговор и макар в началото писарят да преписа това на страха му, предизвикан от последния бунт, сега си даде сметка, че в подозренията на владетеля може да има и голяма доза истина.
Климент стана и хвърли тревата на камъните. Защо князът не му бе казал, че Александър е бил престъпник? Може би миналото на свещеника го бе застигнало в най-неподходящия момент. Там трябваше да се разрови. А Невестулката щеше да е неговият водач в света на крадците. Джебчията се възстанови неочавано бързо след нападението в гората, а раната му се оказала повърхностна и лека. Бе дошло времето да докаже, че наистина има полза от него.
14
Кръчмата "Вълшебната подкова" беше грозно място. Кривата къща, с килнат на една страна покрив, покрит с дъски и мръсна слама, изглеждаше така, все едно всеки момент ще се срути. Страноприемницата бе притисната от всички страни от подобни разкривени постройки, образуващи плътна маса, която заливаше всичко чак до Външната стена като огромно дървено море.
Между купчините боклуци и нечистотии пред страноприемницата се въртяха няколко дрипави просяка, които молеха за милостиня с гъгниви гласове, но в ръцете си стискаха къси ножове, които не се притесняваха да пуснат в действие при нужда.
Случайни пътници не се отбиваха тук, а ако все пак го направеха, горчиво съжаляваха за това. В "Подковата", както беше известно заведението сред просветените му посетители, се събираха закоравели убийци, джебчии, които не се притесняваха да счупят нечия глава, разбойници и избягали от армията войници, готови на всичко за някоя монета. Кръчмата бе любимо място на всякакви мошеници, просяци и крадци, които пропиваха измъкнатото през деня, играеха комар и се биеха, а след свадите им често оставаше по някой труп.
"Вълшебната подкова" бе мястото, където никой не се интересуваше от никого, но знаеше всичко за всеки и къде се планираха дръзки грабежи, жестоки убийства и безмилостни нападения. Заведението предлагаше кисело вино и разредена бира, храната бе стара и гранясала, но никой не се оплакваше. Ако все пак това се случеше, огромният кръчмар – бивш войник от армията на Пресиян, отговаряше с юмрук на претенциите, а ако клиентът бе особено настойчив, го изхвърляше от заведението си, често с прерязано гърло.
Късно привечер, вратата на "Подковата" се отвори и в мръсното помещение влезе прегърбена, закачулена фигура на просяк.
Подрънкващото звънче подсказваше, че става дума за прокажен, а осеяната със струпеи ръка, хванала дебела дървена тояга, потвърждаваше това.
Прокаженият седна в най-отдалечения ъгъл, поръча си кана вино, хляб и сирене и кротко задъвка.
С напредването на вечерта кръчмата започна бавно да се пълни, но очите на просяка, скрити под качулката, бяха вторачени в малка, почти незабележима врата в дъното на помещението. Застанал до нея, белокос старец подрънкваше на дълга лютня, а гласът му – висок и писклив, се смесваше с виковете и ругатните на останалите посетители.
Няколко джебчии, които не можеха да разделят спечеленото през деня, се сбиха с крясъци, но кръчмарят бързо прекрати разправията, като блъсна главата на единия в стената, на друг стовари юмрук в лицето, а останалите веднага се усмириха и седнаха на местата си.
Малко преди полунощ, малката врата в ъгъла се отвори и през нея в кръчмата се вмъкнаха двама здравеняци. След тях, държейки в ръка тояжка на слепец, се появи гологлав мъж, с черна превръзка на очите. Въпреки че не виждаше, той вървеше твърдо, без да залита, използвайки пръчката си повече като бастун, отколкото да опипва с нея пътя пред себе си.
Старецът седна на маса, близо до вратата, здравеняците се настаниха от двете му страни. Без да чака покана, кръчмарят лично им занесе калаена кана с вино и чаши.
Настроението веднага се промени. Разговорите, станаха по-приглушени, нервност обхвана част от посетителите, повечето от които час по час поглеждаха към масата на новодошлите. Накрая жилав, почернял от слънцето мъж с къса куртка и златна обица на ухото, седна на масата на стареца и му подаде мърляв вързоп, в който нещо издрънча. Двамата поговориха десетина минути, след което мъжът кимна с глава, стана и мястото му веднага бе заето от друг.
Слепият, към който се обръщаха с името Лаца, издаваше кратки заповеди с лаещ глас, докато двамата здравеняци до него не проронваха и дума, без да изпускат нищо от поглед. Те се размърдваха само когато трябваше да приберат предаваните торби, кесии и фишеци, с които се отчитаха крадците. Старецът безцеремонно прибираше плячката и въпреки че беше сляп, отмяташе нещо в списък пред себе си с дълго паче перо.