След около час се случи малък инцидент. Нисък мъж с грозно лице и продупчени уши, внезапно извади от ботуша си нож и замахна към гърлото на Лаца. Въпреки че всичко стана много бързо, а кръчмата да тънеше в полумрак, слепият се дръпна, за да избегне удара, след което с учудваща точност стовари върху главата на нападателя тояжката си, чийто край се оказа обкована с желязо. Мъжът се люшна назад, падна по гръб на пода с отворена уста, изпускайки ножа си, а от разбитата му глава рукна кръв. Единият от пазачите на Лаца скочи към него, наведе се и бързо му преряза гърлото. След това се изправи, изплю се върху трупа и се върна обратно на мястото си.
С напредването на нощта, помещението се пълнеше все повече. Някои заспиваха на масите си, други падаха от столовете на земята, където продължаваха да си хъркат. В единия от ъглите няколко души разгорещено играеха на зарове, придружавайки всяко хвърляне с възклицания и ругатни, свирецът на лютна бе климнал над инструмента си.
Прокаженият все така стоеше в своя ъгъл, преживяше бавно сухия хляб и надигаше от време на време чашата си с вино. Този път погледът му бе насочен към вратата на входа. Малко преди третия час, тя се отвори и пропусна двама войници. Единият беше омотал главата си с мръсна превръзка, другият носеше ниско нахлупена шапка с липсващи метални пластини. Новодошлите поискаха бира и седнаха на една от пейките до стената.
С появата им поведението на прокажения се промени. Той спря да дъвче и да пие, наведе се напред, сякаш се опитваше да чуе какво си говорят войниците и се напрегна като струна.
– Ей, чумавият! – скастри го едрият кръчмар, внезапно изпълзял от сенките. – Свирай се обратно в кьошето си, да не те изхвърля. И без друго мразя болни! Само пръскат зарази!
– Моля ви, господарю! – прокаженият захленчи и се сви на мястото си. – Навън е тъмно и студено.
Кръчмарят замахна сякаш да удари, след което размисли, ядно изруга и тръгна да обикаля масите.
Двамата новодошли войници отпиха от донесената бира, изплюха я с отвращение на земята и треснаха чашите си в масата.
– Ей, кръчмарю! – провикна се единият от тях. – да ни отровиш ли се опитваш? Бях чувал, че в тая дупка пробутват всякакви гадости, но не предполагах, че са чак такива.
– Ако не ти харесва, иди в двореца да ти сервира князът! - отвърна кръчмарят, а част от посетителите се изсмяха. Тук не е за чувствителни.
– Казаха ми също, че на това място човек може да си намери работа, стига да не е много придирчив – обади се вторият войник, избърса устата си с ръка и плю на земята.
– Ти какво предлагаш? – кръчмарят подпря двете си ръце на масата и надвеси огромното си тяло над нея. – Както казах, тук не е за чувствителни!
– Тогава, вероятно нямаш нищо против това – войникът внезапно скочи от мястото си и опря нож в брадичката на събеседника си. – Приятелят ми каза, че не сме придирчиви!
– Смелчага, а? – кръчмарят не изглеждаше впечатлен от опряното в гърлото му острие. – Може и да не излезеш жив от тук.
– Ти пък може да не доживееш да го видиш! – заяде се нападателят му. – Нали трябва да се докажем по някакъв начин! – войникът натисна ножа и под острието се процеди капка кръв. – Пък и няма какво да губим. Вече са ни произнесли смъртните присъди.
Разговорите в кръчмата замряха. От масите започнаха да се надигат мъже. Чу се дрънчене на оръжие.
– Какво точно искате? Последни думи, така да се каже – кръчмарят трескаво завъртя очи.
– Да се срещнем с Лаца – Паяка! Искаме да му предложим нещо, от което всички ще забогатеем – вторият войник също се изправи и извади меча си. – Най-добре да се разберем с добро. Но ако не стане, нямам нищо против да пробваме и с лошо.
В този момент поведението на прокажения в ъгъла се промени отново. Надавайки силен вик, той се хвърли в краката на войника с ножа и го събори на земята.
– Това са писарят на княза и помощникът му! Дошли са да ни шпионират – развика се просякът. – Аз съм Невестулката! Невестулката! Всички ме познавате – честен крадец съм! Аз ги примамих тук! Главатарят Батой дава награда за главите им. Сега тя е моя!
– Подлец! – извика Корсис и замахна с меча си към крадеца. Кръчмарят сграбчи китката му, изви я и оръжието издрънча на пода. От масите наскачаха мъже с извадени мечове, ками и кинжали и се нахвърлиха върху тях.