– Всички така казват. Но никой не знае как ще се обърнат нещата – Лаца махна с ръка и се ослуша отново.
– Питах те за Александър – подсети го Климент.
– Нали за него говоря! – тросна се старецът. – Беше чудесен другар. Още съвсем млад даваше големи надежди. Не се страхуваше от нищо, негови бяха най-грандиозните планове. Направи някои наистина незабравими удара. И после един ден всичко се обърна. Бяха нападнали малък керван търговци, но се оказа капан. Войниците избиха всички от шайката му. Самият него прободоха с копие и хвърлиха в реката. Но Александър оцеля. О, да – вдигна пръст към тавана Лаца– Паяка – Сам Господ Бог Исус Христос му се явил и го спасил. Поне така разправяше. След което скъса с миналото си и се отдаде на религията, където се хвърли със същия плам. И постигна много, нали?
– И това е всичко? – разочаровано попита писарят – Няма нищо повече?
– Че какво да има? – изсмя се Лаца – Господ го спаси докато беше разбойник и го прибра при себе си като свещеник. Сигурно има някакви специални планове за него.
– И все пак трябва да има нещо – писарят не искаше да се предаде толкова лесно – Имаше ли нещо в миналото му, което да е подтикнало някой да му отмъсти след толкова много години? Някой имаше ли му зъб?
– Нищо! И никой! – злобно се изхили слепецът– Няколко обира, няколко кражби, наистина с размах, но нищо кой знае какво. О-о-о, наистина ви съжалявам. Толкова усилия, толкова риск и в крайна сметка – нищо!
– Ами Батой?
Слепецът сбърчи вежди.
– Той не е лъжица за вашата уста. Нито дори за моята. Това, което му се върти в главата, надхвърля и най-смелите ми мечти. Може да е дребен, но е като великан. Нито ще го хванете, нито ще го спрете. Същото казвах и на Крисп, но той не ме послуша. Затова му прерязаха гърлото.
– Къде се крие? Казвай! – Корсис разтърси пленника за рамото.
– Не знам! А и да знаех, нямаше да ви кажа. По добре в подземията на замъка, отколкото в бърлогата на Батой. – Слепецът потрепери. – Пък и както виждате, напоследък съм зле с очите. Не съм виждал Батой от години. Дори когато идва, чувам само гласа му и стъпките му. Макар винаги да шепне.
– Господарю, да се махаме от тук – примоли се Невестулката. – Вече научихте това, което искахте. Имам лошо предчувствие.
– Не и преди да отговори на още няколко въпроса – Климент се обърна към слепеца. – Може и да не знаеш къде се крие Батой, но все ти е извесно къде са някои от хората му. Кажи ми как да ги намерим и ще си тръгнем. Ако не, ще си тръгнем пак, но ти ще дойдеш с нас.
Старецът, облиза устни, дръпна въжетата и отвори уста, но не успя да отговори.
В стената се отвори малко прозорче, от него се показа върхът на стрела, която полетя и се заби в Корсис. Със стон помощникът на писаря изпусна ножа си и се строполи на земята.
Климент и Невестулката се хвърлиха на пода, за да са извън обсега на стрелеца. Едновременно с това се случиха три неща.
Първо – Чу се жуженето на още няколко стрели
Второ – Паяка започна да се смее пронизително, след което рязко замлъкна.
Трето – дупката на стената се затвори.
– Добре ли си? – извика писарят и запълзя към помощника си.
– Улучиха ме в рамото! Също като Невестулката, проклет да е! Можеше и да е по-зле, но много ме боли – отвърна Корсис и се опита да се надигна на коляно, но се преви от болка и падна отново на земята.
Движейки се извън обсега на тайната бойница Климент придърпа помощника си близо до стената и му помогна да седне. Трябваше да е много предпазлив. Не се знаеше дали стрелецът или стрелците не се спотайват още зад дървената стена. Пъшкайки, през стиснатите си зъби, Корсис се опитваше да достигне стрелата. Накрая успя, дръпна я силно и от рамото му бликна кръв. Младежът с вик се строполи на земята.
Забравяйки предпазните мерки, Климент скочи на крака, откъсна част от ризата си и притисна кървящото рамо. След това отпра още една ивица и направи стегната превръзка. Ръцете му се изцапаха с кръв.
– Невестулке! – извика писарят. – Тичай при варнеха Самуил! Кажи му къде сме и че имаме нужда от помощ. И от лекар. Занеси му и това – Климент подхвърли пръстена си на крадеца. – Бягай толкова бързо, колкото можеш. Ще намериш ли пътя навън?
Невестулката кимна, сграбчи пръстена на писаря и побягна.
В страни от тях, все още завързан за стола си седеше Лаца-Паяка. Главата му бе килната на една страна, в тялото му имаше забити няколко стрели. Ризата и коженият му жакет бавно потъмняваха от кръвта. Старецът бе мъртъв.