– Ами Еспор? Той също е военен, защо го изключваш от сметките?
Климент махна с ръка.
– Както вече казах, комитът беше далеч от Плиска, докато се извършваха нападенията. Няма как той да е престъпникът.
– Не разбирам – каза Симеон. – Ако Батой е някой от нас, то какво е станало с истинския престъпник?
– Мисля, че не е трудно да се досетиш и сам-отговори му писарят. – Още повече, че седиш над останките му. Той и цялата му банда са били избити – Климент замълча. – Имаше няколко странни моменти в тази история. Първо – никой не бе виждал лицето му. Разбойникът го криеше от всички, дори и от помощниците си. Второ, отначало се бе държал като обикновен крадец, след което изведнъж се бе превърнал в страшилище. Защо се бе променил Батой? Тогава си зададох въпроса: "Ами ако не поведението на разбойника, а самият разбойник е бил подменен?" Всичко говореше в тази посока. Никой не е виждал лицето на Батой, така че всеки, който сложи кожена маска, може да се представи за него. Такива мисли ми се въртяха в главата, когато дойде потвърждението. И то от едно съвсем неочаквано място – водача на гилдията на крадците Лаца – Паяка, който Батой ослепил. Първоначално мислех, че го е направил с цел да сплаши останалите, но след това осъзнах, че не е било така. Лаца беше виждал Батой в миналото, имам предвид истинския разбойник. Когато говорих с Паяка, той го описа като дребен, подвижен човек. Самият аз имах възможността да се срещна очи в очи с Батой, на път за Плиска. И със сигурност мога да кажа, че не беше никак дребен. По-скоро е висок, едър и набит. Точно като Винех!
– Какво? – чигатът скочи напред и насочи меча си към писаря – Мен ли обвиняваш?
– Да! – потвърди Климент. – И трябва да се сърдиш само на себе си. Станал си толкова самонадеян и уверен, че ти и подчинените ти сте забравили всякаква предпазливост. Ти си амбициозен, пробивен и готов на всичко, за да се издигнеш. Вървял си нагоре по стълбицата на успеха, но не достатъчно бързо. Не си от влиятелно семейство и е трябвало с всичко да се справяш сам. Бил си приятел с Чака – неотразимият любовник и веселяк, който винаги има пари за жени, пиене и скъпи дрънкулки. Били сте приятели, но не сте били равни. Сам призна, че си му завиждал. От там е тръгнало всичко, нали? Искал си да докажеш, че не си по-лош от Чака, а дори го превъзхождаш. Отначало ти и хората ти сте се задоволявали с дребни грабежи и нападения във Външния град. Някой пребит и ограбен търговец, закъснял след вечеря, разбит склад в покрайнините. Кой би заподозрял чигата Винех и подчинените му? Но това са били дребни удари. Нищо, което да ти даде да разгърнеш истинския си потенциал. Като военен в крепостта, много добре си знаел за Батой и шайката му. И тогава късметът ти неочаквано е проработил. Срещнал си монаха Зорас малко след като е дошъл в Плиска. Разказал ти е как е бил прогонен от убежището си. В това си видял своя шанс. Никой не знае кой всъщност е Батой, никой не е виждал лицето му. Издебнали сте го, заедно с хората му и сте ги избили – Климент посочи с ръка осеяния с кости под. – След което се е появил новият Батой – дързък и безпощаден, неуловим и страховит. Това е истината, нали?
– Това са пълни глупости! – отсече Винех и размаха предизвикателно меча си. – Мъгливи теории и догадки. Няма как да докажеш нищо от това, което каза!
– Преди време на пазара чух една приказка – продължи Климент без да му обръща внимание. – За магьосника Балан, който можел да променя облика си. Той се скрил от преследвачите си в стадо с овце. И те всички приели неговия образ. Това си направил и ти. Скрил си се под чужда маска, за да не може никой да види истинското ти лице! – писарят се наведе напред. – Но накрая се издаде сам. Ти и хората ти сте станали непредпазливи. Повярвали сте си, че всичко ще ви се разминава. Видях войниците ти. От кога обикновените надзиратели се разхождат с нови ризници, златни верижки и кинжали с дръжки от слонова кост?
– Това не доказва нищо! – Винех облиза устни.
Зад него Корсис дръпна Невестулката и двамата запречиха изхода на пещерата.
– Напротив, доказва! – писарят вървеше с насочен пред себе си меч към чигата, който бавно отстъпи назад. – Сигурен съм, че ако претърсим къщата ти, ще намерим неща, които няма как да си позволиш със заплата на чигат. Ще разпитаме подчинените ти един по един. Все някой ще се пречупи. Но има и още! Нощта, когато бях нападнат. Само ти знаеше, че ще ходя при вдовицата на Гостун. Чу ме докато бях в кулата ти да давам нарежданията си на Корсис. И прати убийците си да ме причакат в уличката. За малко да успееш!
– Ти нищо не разбираш! – мечът трепереше в ръката на чигата. – Нищо!
– Напротив, разбирам много добре! Боритарканът Гостун те е разкрил. Жена му каза, че двамата сте прекарвали доста време напоследък заедно, докато тя се забавлявала с Чака. Какво поиска от теб Гостун? Да го подкрепиш в бунта, който е смятал да вдигне? Щяло е да стане лесно, нали? Борис го няма, ти командваш част от войниците, останали в Плиска, престъпниците във и извън града. Боритарканът пък може да поведе след себе си аристократите. Той е на висок пост, хората са свикнали да му се подчиняват, да не говорим, че мнозина роптаят срещу покръстването – писарят замълча за миг. – Но е имало и още. Получили сте подкрепа от византийците.