– Каквоооо!? – изрева Еспор и се хвърли към чигата, но Климент му препречи пътя.
– Архимандрит Йоан просто е искал да се подсигури. Борис се покръсти, но Гостун е известен като ревностен християнин. И послушен последовател на Патриаршията. Какво по-хубаво от това той да седне на престола? Борис е изпълнил ролята си и е трябвало да си върви. Владиката е замислил план, който както и да се развие, все е щял да му донесе изгода. "Разделяй и владей!" – любимата имперска тактика. Дори и бунтът да се провали, князът е щял да бъде отслабен и лесен за подчиняване. Просто е нямало начин да се провалите. Ходих при Йоан. На една от стените му виси ценна икона, открадната от атонски поклоници. Архиепископът не успя да ми обясни как се е сдобил с нея. Всъщност е съвсем просто – ти си му я дал. Йоан сам ми каза, как иска всички да са като Гостун и теб, да са ревностни християни като вас двамата. От къде толкова високопоставен свещеник знаеше за обикновен чигат като теб? Още повече, че ти самият твърдеше, че никога не сте се срещали и мразиш византийците? За да финансира бунта си, Гостун е изтеглил всичките си спестявания. Те повече не са му били нужни, след като веднъж седне на трона. Това е била истинската му цел, а не както предполагах отначало, че има нещо общо с обирите. Самуил е чул неясни слухове за заговора. Войниците шушукали, някой раздавал пари, оръжие влизало и излизало през стените на крепостта, но нямало нищо конкретно. След това всичко изведнъж приключило. След като Чака убил боритаркана. Това е искал да съобщи Гостун на гостите си по време на вечерята. Да ги прикани да се присъединят към него. Към вас. Тези, които откажели, си щял да избиеш с хората си. Вечерята е била охранявана от отрядите, които ти командваш! Това е замислял Гостун. А ти си щял да му помогнеш. Йоан веднага е щял да го признае за нов български владетел и да го миропомаже. Войската, църквата, че и разбойниците на една страна. Какъв шанс е имал въобще Борис? Но плановете ви са били осуетени от неочакваната поява на момичето с жълтата кутия. А после нещата са се развили още по-зле. Чака е убил Гостун. И всичко се е провалило!
С внезапен вик, Винех се хвърли напред, опитвайки се да посече писаря с меча си. Климент отскочи встрани, завъртя се и се приготви да отбие следващата атака. Оказа се, че такава няма да има.
Залитайки в тъмното, чигатът се препъна и повлечен от устрема си, падна по очи на земята. Останалите наскачаха около него готови да го обезоръжат, но Винех повече не се надигна.
Накрая писарят приклекна и внимателно обърна лежащия на земята мъж. От гърдите му стърчеше острието на стар, ръждясал меч.
Батой все пак си бе отмъстил.
16
През следващите дни писарят беше много зает.
След станалото в пещерата, Климент изпрати Еспор, комита, заедно с хората си да арестуват разпръснатите около хълма войници от крепостта. Писарят не случайно ги бе поставил да дебнат за възможното бягство на Батой. Войниците, подбрани в по-голямата част лично от Винех, най-вероятно бяха от бандата му. Разпръснати и разделени, те нямаше да могат да се организират и дадат отпор, а щяха да бъдат залавяни един по един.
Варнехът Самуил се върна в Плиска, да арестува всички войници, служили под командването на Винех. Те щяха да бъдат разследвани, за да се установи участвали ли са в бандата на чигата или не.
След това останалите бавно поеха по пътя назад.
Връщането им към Плиска представляваше странна гледа. Пред основния отряд вървеше глашатай, който викаше с пълно гърло, че разбойникът Батой е убит по волята на княза, пътищата вече са спокойни и жителите на столицата и около нея няма от какво да се боят. Зад него, натоварени на волска каруца, бяха трупът на Винех, както и останките, намерени в пещерата.
Следваха Климент, Симеон и Корсис, а зад тях, вързани върху конете, се клатеха войниците от крепостта. Бяха ги заловили лесно един по един, разпръснати около хълма и макар в началото някои от тях да се съпротивляваха, бързо бяха усмирени.