— Ти пушиш? — попита Жозефин.
— Това е част от ролята! Тренирам. Жозиан, секретарката на Шефа… Имаше някакъв стар пакет отпреди, отказала е цигарите, тя ми ги даде.
Жозефин си спомни перона на гарата: Шефа целуваше секретарката си, тържествено и благоговейно я настаняваше във влака, сякаш даваше свето причастие. Не беше споменала нито дума никому. Потръпна при мисълта за майка си — какво ще стане с нея, ако Шефа я напусне заради друга жена?
— Страх те е, че ще те напусне? — тихо попита тя Ирис.
— Подобна мисъл изобщо не ми беше минавала през ума… обаче от известно време, да, страхувам се. Чувствам как се отдалечава от мен, вече ме гледа с други очи. Дори изревнувах на Коледа, двамата се държахте като съзаклятници. На теб ти говори с повече уважение и сърдечност, отколкото на мен…
— Пълни глупости!
— Уви, не… Аз съм безжалостно трезвомислеща. Имам много недостатъци, но не съм сляпа. Чувствам кога съм интересна на някого и кога не съм. Не понасям да се отнасят към мен с безразличие.
Тя проследи с поглед виещия се дим от цигарата и се сети за срещата със Серюрие. За малкия кабинет, в който я прие. Устата му силеше похвали, очите му лъщяха от интерес. Почувства как отново живва. Той беше едновременно внимателен и почтителен. Подръпваше от дебелата пура, чийто тръпчив аромат изпълваше кабинета, и в същото време даваше точни оценки за историята, съчинена от Жозефин. „Отлична идея, девойката, която иска да стане монахиня, обаче я принуждават да се омъжи. Отлична идея, че всеки път попада право в целта и сключва печеливш брак, получава богатство и слава, но остава за кой ли път вдовица. Много добра е идеята за смирението, което преследва неотклонно и което й се изплъзва, много удачна промяна на обкръжението, това обвързване с рицар, трубадур, проповедник, принц от френската кралска династия…“ Крачеше из стаята, та й се замая главата. „Модерно, но и очарователно старомодно, забавно, наивно, хитроумно, разчупено, четивно! Ако добавите и лека загадъчна нотка, няма да има грешка… Хората са луди за интриги, в които се преплитат френската история, религията, падат си по истории за убийства и любов, за Бога и дявола… но вие ще се справите, няма да се опитвам да ви влияя! Това, което прочетох, ме заплени. Да си призная честно, не предполагах, че в толкова красива глава се крият толкова знания и талант… А откъде изровихте тази история със стъпалата на смирението! Направо е прекрасна! Прекрасна! Жена, подложила се на ужасни терзания в името на смирението, става героиня пряко личната си воля! Гениална идея!“ С широк жест, преливащ от ентусиазъм, той хвана ръцете й и с пламенен порив ги стисна. После й връчи чека с думите, че е готов да й преведе втората част по всяко време. Ирис предпочете да не споменава тази подробност пред сестра си. С разтреперани крака и разтуптяно сърце напусна кабинета на Серюрие.
— Откъде изкопа тази история със стъпалата на смирението? — попита тя, като се постара да не проявява възхищението си.
— От правилото на свети Бенедикт… казах си, че ще пасне добре, щом описвам девойка, която копнее да се посвети на Господ. Стреми се да се постави изцяло в услуга на ближния и смирено се възкачва към Бог стъпало по стъпало…
— В какво точно се състои това правило? Трябва да ми го разясниш…
— Според свети Бенедикт има много стъпала, които трябва да изкачим, за да се въздигнем до съвършенството и Бог. Това той нарича стъпала на смирението. В Библията се казва: „Който се смирява, ще бъде въздигнат.“ На първите стъпала от теб се иска да не се поддаваш на желанията, на егоизма и да се подчиняваш на Бог във всичко. После се научаваш да даваш, да обичаш онзи, който те укорява или те клевети, да бъдеш търпелив и добър. На шестото стъпало си стигнал, когато си доволен и от най-обикновеното положение в живота. Монахът смята, че във всяко нещо, което върши, се проявява като лош и неспособен труженик. Той повтаря, разкаян за вината си: „Аз съм нищо и не знам нищо. Аз съм като скот пред Теб, Господи. Ала съм винаги с Теб.“ На седмото стъпало не само казваш: аз съм най-долният, най-жалкият, но и го вярваш от все сърце. И тъй нататък… до дванайсетото стъпало, докато не станеш най-окаяния слуга на Господ и на хората и не се въздигнеш чрез самоунищожение. В началото на книгата, преди да се намесят родителите й, моята героиня мечтае да се въздигне по стъпалата на свети Бенедикт…