— Внимавай! Идва.
Марсел се качваше по стълбите, следван по петите от някакъв здравеняк, който спираше на всяко стъпало и пуфтеше. Марсел представи на Жозиан и Жинет господин бизнесмена от Украйна. Двете жени с усмивка кимнаха. Марсел нежно погледна Жозиан и се наведе да я целуне леко по темето, докато украинецът влизаше в кабинета му.
— Добре ли си, душко?
Сложи ръка на корема й и Жозиан я отмести.
— Престани да се държиш с мен като с кокошка носачка, ще взема наистина да снеса.
— Нищо, а?
— От сутринта ли? — отвърна тя с иронична усмивка. — Не, съвсем нищо. Хоризонтът е чист…
— Не се майтапи, душко.
— Не се майтапя, писна ми!
— Остана ли от уискито?
— Да, има и лед в минибара. Смяташ да го напиваш ли украинеца?
— Ако искам да подпише при моите условия, направо съм длъжен!
Изпъна рамене, влезе в кабинета и преди да затвори вратата, пошушна на Жозиан:
— А, да не забравя! Никой да не ни безпокои, докато не се хване на въдицата!
— Разбрано… И никакви телефони ли?
— Само ако е спешно… Обичам те, душко! Аз съм най-големият щастливец.
Изчезна зад вратата, а Жозиан погледна разочаровано Жинет. Кажи ми какво да го правя такъв мъж, сякаш питаха очите й. Откакто Марсел й предложи да й направи дете, тя не можеше да го познае. На Коледа я беше изпратил на зимен курорт. Звънеше й всеки ден, за да разбере дали диша правилно, тревожеше се, ако се закашляше, веднага я караше да отиде на лекар, заповядваше й да яде червено месо, да взема витамини, да спи по десет часа, да пие сок от моркови и портокали. Четеше „Аз чакам дете“, водеше си записки, коментираше ги по телефона, информираше се за различните пози на раждане, „А седнала, мислила ли си за това положение? По този начин са раждали едно време и за бебето по не е уморително, излиза по-бавно, не се мъчи да търси изхода, може да намерим акушерка, която да се съгласи, какво ще кажеш?“ Тя се разхождаше с часове в снега, замислена за детето. Чудеше се дали ще бъде добра майка. „Като се сетя каква беше моята майка… не знам дали майките се раждат, или се научават на майчинство? И защо моята майка никога не се държеше майчински? Ами ако повторя поведението й независимо от доброто ми желание?“ Потреперваше, гушеше се в яката си и отново поемаше. Изтощена се връщаше в четиризвездния хотел, в който я бе настанил Марсел, поръчваше да й донесат в стаята супа и кисело мляко, пускаше телевизора и се мушкаше под меките топли завивки на просторното легло. Случваше се да се сети за Шавал. За слабото му нервно тяло, за ръцете му на гърдите й, за устата му, която я хапеше, докато не го помолеше за милост… Тръскаше глава, за да го пропъди от ума си.
— Ще полудея! — възкликна Жозиан.
— Я ми кажи, да не ми се привижда — или Марсел си е присадил коса?
— Не ти се привижда. Освен това веднъж седмично ходи в някакъв институт за разкрасяване да му почистват кожата! Иска да бъде най-красивият татко на света…
— Колко сладко!
— Не, Жинет, обезпокоително е!
— Добре, ще ми дадеш ли бордерото за доставка, за което те бях помолила? Пристигна пратката и Рьоне иска да я проверя…
Жозиан порови из листовете, натрупани върху папката, откри формуляра, от който имаше нужда Жинет, и й го връчи. На излизане от стаята на Жозиан Жинет се размина с Шавал.
— Тя тука ли е? — попита той, без дори да я поздрави.
— „Тя“ си има име, ако не знаеш.
— О, я стига! Няма да я изям приятелката ти.
— Внимавай, Шавал, внимавай!
Той я избута с рамо и влезе при Жозиан.
— Е, хубавице, още ли си падаме по старците?
— Твоя работа ли къде си намествам задника?
— Спокойно! Не се пали толкова! Той тука ли е? Може ли да го видя?
— Изрично предупреди да не го безпокоя по никакъв повод.
— Дори в случай, че му нося важна новина?
— Точно така.
— Дори новината да е много важна?
— Става въпрос за голяма риба. Не можеш да се мериш с него, чироз такъв…
— Така си мислиш ти.
— И съм права! Ще дойдеш, когато пожелае да те приеме…
— Тогава ще се окаже прекалено късно…
Той се престори, че си тръгва, но очакваше Жозиан да го повика обратно. Тъй като тя не помръдна, засегнат се обърна и попита:
— Не искаш ли да разбереш за какво става дума?