— Ти не ме интересуваш вече, Шавал. Струва ми огромно усилие дори да вдигна поглед към теб. Тук си от десет минути и вече ме хващат спазми.
— О, какви ги приказва малката яребичка! Откакто се върна в леглото на великия шеф, се е самозабравила, ще се пръсне от необуздани претенции.
— Най-вече си живее спокойно. А това, малкият, е по-важно от всичките креватни гимнастики на света! Живея си и си гледам кефа!
— Една от радостите на старостта.
— О, я стига дрънка! Това, че си само три години по-млад от мен, хич не те прави сукалче! И теб няма да те подмине подаграта.
Той самоуверено се усмихна. Тънките мустачки, които оформяше със самобръсначката, се вирнаха и заприличаха на островърха шапчица.
— По-добре да те светна — небрежно подхвърли той. — Омитам се оттук! Предложиха ми да оглавя представителството на ИКЕА във Франция и вече дадох съгласието си…
— До теб ли допряха! Да не искат фирмата им да фалира?
— Хили се, хили се! Ти беше първата, която предложи да ме повишат. Значи не съм чак толкова зле. Те ме намериха, скъпа! Не се наложи да си мръдна дори малкото пръстче, дойдоха на крака да ми направят предложение. Двойно по-висока заплата, куп предимства, позлатиха ме и казах „да“. Понеже съм почтен човек, дойдох да предупредя Стария. Но ти ще му го кажеш, когато ви остане малко свободно време в леглото… И след това ще се разберем кога да уредим нещата. Колкото по-скоро, толкова по-добре, нямам желание да гния тук. Вече чувствам, че започвам да плесенясвам, и ставам много раздразнителен… Ще ви застрелям и двамата от упор, любима моя! От упор!
— Ужасно ме уплаши, Шавал, направо тръпки ме побиха. — Изгледа го високомерно.
— А! И като стана дума за тръпка… сутринта се запознах с госпожица Ортанс. Малката е готино парче! Така си върти задничето, че може кораб да потопи…
— Тя е на петнайсет.
— И к’во… изглежда като на двайсет! Кофти удар по самочувствието, а? Както си близо до критическата…
— Омитай се, Шавал, изчезвай! Ще му предам и той ще те повика…
— Както желаете, драга ми госпожо, и… внимавай, кротко с виаграта! — изхили се злобно и излезе.
Жозиан сви рамене и надраска бележка за Марсел: „Среща с Шавал. Има предложение от ИКЕА. Дал е съгласие…“ Спомни си, че преди по-малко от година се въргаляше в прегръдките на Шавал. „Има нещо злобно и порочно в него, което привлича и подлудява. Защо добродетелта не ми действа по същия начин? Сигурно и аз съм порочна…“
„Проблемът с изнасянето на производството в чужбина — разсъждаваше Марсел, без да изпуска от поглед присвитите малки очи на украинеца, седнал срещу него, смачкан в овехтялото си пепитено палто — е този, че се налага непрекъснато да се прибягва до него. Тъкмо си попаднал на някое изгодно място с ниски надници, където социалните осигуровки не съществуват и можеш да експлоатираш на воля работната ръка, и хоп, страната вземе, че се присъедини към Европа или нещо подобно и кранчето секва.“ Той се занимаваше само с това — да мести насам-натам заводите си, да търси посредници, които да му продават сградите заедно с персонала, да раздава подкупи наляво и надясно, да свиква с местните обичаи… Едва се настаняваше, и се налагаше да се изнася. Все по на изток. Движеше се в посока срещу слънцето. След Полша и Унгария дойде ред на Украйна. Най-добре направо да отиде в Китай! Само че Китай е много далеч. Вече беше направил няколко завода там и знаеше колко е трудно. Нуждаеше се от помощник. А Марсел младши се бави и го няма никакъв! „Не мога да издържа, докато стане пълнолетен.“
Въздъхна и отново нададе ухо за аргументите на украинеца. Наля му още уиски, добави две бучки лед и с широка усмивка му подаде чашата, побутвайки към него договора. Онзи леко привдигна кълка, за да поеме чашата, извади писалка, отвинти капачката: „Готово, каза си Марсел, готово! Ще подпише.“ Украинецът обаче се поколеба… измъкна плик от джоба на сакото си и му го подаде с думите: „Тук са пътни мои разходи, вие може ли да мине за ваша сметка?“ „Няма проблем“ — отвърна Марсел, отвори плика и хвърли бърз поглед на тестето смачкани листчета: сметки от ресторанти, прекалено висока хотелска сметка, фактури от луксозни бутици, бележка за цяла каса шампанско, парфюми „Ив Сен Лоран“, пръстен и гривна „Мобусен“. Всички сметки без изключение бяха на името на Марсел Гробз. Голям хитрец бил този украинец! Ще трябва да плати, с едно драсване на перото да уреди безумията на дебелата свиня! „Няма проблем — увери той и намигна на украинеца, който чакаше с писалката в ръка, — няма проблем, ще ги предам в счетоводството, поемам всички разходи.“ Усмихна се още по-широко, за да разбере онзи, че всичко е наред, че няма какво да чака и сега вече трябва да подпише, какво иска още? Човекът чакаше и малките му очички проблясваха с гневно нетърпение. „Няма проблем, вие сте ми приятел и… всеки път, когато дойдете в Париж, ще бъдете мой гост.“