Той отвори дума за Александър и тя му каза: „Той се притеснява, нуждае се от теб, иска да му отделяш повече време, да го прекарвате заедно. Ти си тук, но същевременно те няма… хората смятат, че времето, което отделят за децата си, трябва да е прекарано качествено, но и количеството е от значение, защото детето не говори по команда. Понякога може да сте заедно цял ден и чак вечерта, в колата, когато се прибирате, то неочаквано да се разприказва и да ти сподели някаква тайна, да ти каже какво го тревожи. Тогава разбираш, че през цялото време си чакал точно този момент, мислил си, че си губил напразно времето си, а се оказва, че съвсем не е така. — Изчерви се и добави: — Не знам дали се изразявам ясно.“ И си тръгна, леко прегърбена, отнасяйки три нови договора за превод. Имаше уморен вид. Ще й увеличи тарифата за превод.
Преди да си отиде, я попита:
— Имаш ли нужда от нещо, Жо? Сигурна ли си, че се справяш?
Тя отговори:
— Да, да. — Замисли се за миг и каза: — Ирис знае, че работя за теб…
— Откъде е разбрала?
— От адвокат Вибер… Били са заедно на кафе. Беше малко засегната, че нищо не си й казал, така че би трябвало може би да…
— Добре, обещавам. Не исках да смесвам семейството и работата. Имаш право. Глупаво постъпих. А не е някаква страшна тайна, нали? С теб май много не ставаме за конспиратори! Не можем да лъжем убедително…
Последното ужасно я смути.
— Няма от какво толкова да се изчервяваш, Жо! Ще й кажа, обещавам. Налага се, щом ще тръгвам от нулата! — и се разсмя.
Тя го изгледа смутено и излезе от кабинета му.
„Каква странна жена, помисли той. Толкова различна от сестра си! Сякаш са я подменили в родилното и семейство Плисоние са си тръгнали с чуждо бебе. Не бих се учудил, ако се окаже така. Как ли би реагирала Анриет! Направо ще й хвръкне вечната й шапка.“
Каролин Вибер бутна вратата и влезе.
— Е, подготви ли стратегия по случая?