Втория съпруг, тя го…
На вратата се звънна. Никак не й се отваряше. Кой ли идва да й досажда? На пръсти отиде до вратата и погледна през шпионката. Ирис!
— Отвори, Жо, отвори. Аз съм, Ирис.
Жозефин неохотно отвори. Ирис се разсмя.
— Как си облечена! Като слугиня.
— Ами… Работя…
— Идвам само да видя докъде си с книгата ми и как е нашата героиня.
— Обръсна си главата — измърмори Жозефин, която с удоволствие би обръснала главата на сестра си.
— Искам да прочета! Искам да прочета!
— Слушай, Ирис, не знам дали… Много съм заета.
— Няма да се заседавам, обещавам. Само минавах оттук.
Отидоха в кухнята и Ирис се наведе над екрана. Зачете се. Мобилният й телефон звънна и тя отговори. „Не, не, не ми пречиш, при сестра ми съм. Да! В Курбвоа! Представяш ли си! Взех си компас. И паспорта! Ха, ха, ха! Не! Наистина ли? Разказвай… Това ли казал! А тя, тя какво?“
Жозефин кипна. Не само ми пречи, но и спира насред четенето, за да бъбри по телефона. Тя издърпа лаптопа от ръцете на сестра си, прониза я с поглед.
— Оо! Трябва да затварям, Жозефин ме застреля с поглед! Ще ти звънна по-късно. — Ирис щракна капачето на телефона си. — Сърдиш ли се?
— Да. Сърдя се. Първо, идваш без предупреждение, прекъсваш ме, докато работя, после прекъсваш четенето, за да говориш с някаква кретенка и да ми се подиграваш! Ако не те интересува какво пиша, не идвай да ми пречиш, ясно?
— Мислех, че ще ти помогна с мнението си.
— Нямам нужда от твоето мнение, Ирис. Остави ме да пиша на спокойствие и когато аз реша, ще дойдеш да четеш.
— Добре, добре. Успокой се! Може ли да погледна само мъничко?
— Но повече няма да говориш по телефона.
Ирис кимна и Жозефин й подаде лаптопа. Ирис се зачете. Телефонът й звънна. Тя не отговори. После вдигна очи към сестра си и каза: „Добре е. Много е добре.“
Жозефин почувства как отново я изпълва спокойствие.
До момента, в който Ирис се усмихна и заяви:
— Чудесна идея е да си обръсне главата… Страхотно попадение! Жозефин не отвърна. Нямаше търпение да продължи романа си, само това я интересуваше.
— Да си отивам вече, нали?
— Но без да ми се сърдиш?
— Разбира се… Напротив, радвам се, че вземаш нещата толкова присърце.
Ирис си взе чантата, мобилния, целуна сестра си и си тръгна, оставила подире си ухание на парфюм.
Жозефин се облегна на входната врата, пое си дъх и се върна в кухнята. Искаше да продължи, но се отказа — нищо не й хрумваше.
Изкрещя ядно и отвори вратата на хладилника.
— Татко, крокодилите ще ме изядат ли?
Антоан стисна здраво малката ръчичка на Зое, за да я успокои. Крокодилите няма да я изядат. Само не бива да се приближава до тях и да ги храни. Тук не е зоологическа градина и няма пазачи. Просто трябва да внимава, нищо повече.
Бяха завели Зое на разходка покрай водните площи, в които плуваха крокодилите. Той искаше да й покаже къде работи, с какво се занимава. За да убеди самия себе си, че е имал сериозна причина да дойде чак тук. Не беше забравил съвета на Жозефин: „Отдели време за Зое, не оставяй Ортанс да те обсеби.“ Когато пристигнаха снощи, Шърли, Гари и момичетата бяха уморени от пътуването и топлината, но възбудени от мисълта, че ще видят „Кроко Парк“, морето, лагуната, кораловите рифове. Шърли бе купила пътеводител за Кения и в самолета им го прочете от кора до кора. Вечеряха на верандата. Милен изглеждаше щастлива, че има компания. Цял ден не излезе от кухнята, за да направи хубава вечеря. За пръв път, откакто беше в Кения, Антоан се почувства щастлив. Щастлив, че е с дъщерите си. Щастлив, че е отново в семейна среда. Милен и Ортанс, изглежда, се разбираха чудесно. Ортанс обеща на Милен да й помага да продава козметиката. „Значи ще те гримирам и ти ще си нещо като жива реклама, само внимавай да не подлудиш китайците!“ Ортанс направи гримаса на отвращение. „Много са дребни, слаби, много жълти, аз харесвам истинските, мускулестите мъже!“ Антоан слушаше, смаян от самочувствието на дъщеря си. Гари опипа бицепсите си. Беше стигнал до петдесет лицеви опори, сутрин и вечер. „Още малко усилия, джудже, и ще видим!“ Шърли помръкна. Не понасяше да наричат сина й джудже.
Сутринта Зое влезе в стаята им, без да почука. Татко й направи знак да не вдига шум и двамата отидоха да се поразходят.