Въпросната сутрин Анриет Гробз съвсем спонтанно предположи най-ужасното за съпруга си. Тя виждаше злото навсякъде, понеже го носеше в себе си.
Първо се изненада, че не вижда колата и шофьора, изпънат в стойка мирно, който да я чака пред входа на кооперацията, после си спомни, че е 1 май, неработен ден, пустоса празниците и неработните дни, които подтикваха французите да мързелуват и спираха развитието на страната, след което се принуди да вдигне ръка, за да спре такси.
— Авеню „Нил“ — излая тя на шофьора на един опел, който закова почти на милиметър от нея.
Както предполагаше, във фирмата нямаше жива душа.
Никаква следа от Шефа и от секретарката му. Както и от двамата кретени от склада. Злобно ухилена, тя пое по стълбите към кабинета, за който имаше ключ.
Настани се удобно и се захвана да проверява входящите преписки, отвори папка, после друга, прегледа отбелязаните срещи в бележника. Нито едно женско име, никакви подозрителни инициали. Смело започна да изпразва чекмеджетата, търсеше чекови книжки, извлечения от кредитни карти. Нищо не й се изясни. Започна да й омръзва, но неочаквано напипа дебел плик, заклещен в дъното на чекмеджето, на който пишеше „Разходи разни“. Отвори го и я обля вълна на злобна радост. Пипна го! Сметка от хотел, четири нощувки в „Плаза“ за двама души със закуска, виж ти, хайвер и шампанско на закуска, добре го дава с дамата си! Солена сметка от бижутер на площад „Вандом“ и още фактури за шампанско, парфюми, дрехи от известни дизайнерски марки! Дявол го взел, виж го как се престарава за мацките, дето ги забърсва, нищо не е достатъчно добро за тях! Когато си дърт, плащаш! Скъпо и прескъпо!
Тя стана и отиде в стаята на Жозиан да копира намереното. Докато машината си вършеше работата, се почуди защо ли Шефа пази всичките тези сметки. Дали не ги е плащал със служебни пари? Ако така се окаже, попада под ударите на закона. Злоупотреба с фирмени средства — щеше да го притисне поне по два параграфа!
Върна се обратно в кабинета и продължи да тършува. Може би имаше още съмнителни пликове. Кракът й докосна някакъв кашон под бюрото. Наведе се, издърпа го, отвори го и пред погледа и се разкри изумителна гледка: десетки бебешки ританки, сини, розови, бели, от памук и коприна, лигавничета, ръкавички без пръсти, за да не си драскат бебетата лицата, вълнени чорапки във всички цветове, луксозни одеялца, швейцарски, френски, английски каталози за люлки, бебешки колички, всевъзможни видове и форми дрънкалки за окачване над леглото на ангелчето. Прерови до дъно кашона и потъна в размисъл. Подготвя се да пусне на пазара колекция бебешки дрешки! Копия на най-прочутите марки, които щеше да произвежда евтино в Китай или другаде. На лицето й се изписа отвращение. Дъртият Гробз се насочва към нови пазари. Ориентирал се е към бебетата. Жалка работа! Тя затвори кашона и го натика обратно под бюрото с върха на елегантната си обувка. Нека така се утешава, че е останал без деца! Старостта е патетична възраст, човек губи чувство за благоприличие, а би трябвало, напротив, да се научи да се отказва от някои неща. Един Господ знаеше колко й бе досаждал с копнежа си за дете… Но тя не се поддаде! Остана по-твърда от стомана. Бездруго й беше трудно да понася мераците му, да чувства как късите му кебапчести пръсти мачкат гърдите й… Отвратена изкриви лице, но се сепна навреме. Карай! Онова време бе минало, беше го поставила на мястото му.
Слезе по стълбите. Страхуваше се да взема асансьора, когато беше сама. Един път остана заклещена в него и само дето не умря от ужас. Задушаваше се, отворила широко уста като риба на сухо, въртеше глава, хриптеше, не можеше да си поеме дъх. Наложи се да си свали шапката, да си разкопчае блузата, да махне една по една фибите от кока и да си разпусне косата, за да глътне малко въздух, и пожарникарите, повикани на помощ, извадиха от кабината паникьосана и агонизираща старица. Приключението продължи повече от час и тя никога нямаше да забрави обърканите погледи на служителите, когато излезе, залитайки. Дълго след това не стъпи в службата.