После се появи Жозиан. И любовта влезе в живота му. Само че сега, на шейсет и четири години, беше много късно да започва отначало. Понечеше ли да се разведе, Анриет щеше да му вземе половината състояние.
— А това е изключено! — отсече той на глас.
— Защо, Марсел? Можем да му изпипаме договор без право на участие или да му пуснем нещо съвсем дребно, за да се чувства задължен и да не иска да отиде другаде…
— Съвсем дребно, добре, става.
— Разбрано.
— Леле, каква жега! Ташаците ми се слепнаха. Защо не ми донесеш една хубава ледена оранжада…
Тя се надигна от леглото, като леко шумолеше с дантелените си одежди и търкаше бедра едно в друго. Беше напълняла още повече. Марсел не можеше да й се нарадва. Харесваше закръглените жени.
Избра си пура от кожения калъф, оставен на нощната масичка, и взе да я подрязва, да я търкаля между пръстите си и да я мирише, преди да запали. Поглади плешивата си глава. На физиономията му се изписа хитра усмивка на печен търговец. Трябваше да се пази от тоя Шавал. Да не му възлага прекалено големи отговорности и да не му дава големи права. Да не забрави да проучи дали любимата не е хлътнала по него… Така де! Тя е на трийсет и осем, сигурно й се ще свежа плът. И удобно местенце на първа линия. Той все се криеше, не можеше да узакони връзката си заради Клечката за зъби, и това ако е живот, горката Жозиан!
— Тази вечер не мога да остана, душко. Канен съм на вечеринка у дъщерята на Клечката за зъби!
— Ръбестата или кръглата?
— Ръбестата… Но и кръглата ще присъства с двете си дъщери. Едната е страшно отворена, думи нямам. Начинът, по който ме гледа… Направо ме пронизва малката, истината ти казвам. Харесвам я, и тя е от класа…
— Досаждаш ми с тази класа, Марсел. Ако не съм аз да плащам, щяха да се пулят пред празната ясла твоите женоря. И като всички останали щяха да правят свирки или да слугуват!
Марсел предпочете да отстъпи без бой и я потупа по задника.
— Няма страшно — продължи тя, — имам да довършвам заплатите и ще поканя Полет да дойде, ще изгледаме заедно някой филм. Прав си, такава жега е, че ми иде да си сваля гащите.
Той пое чашата с ледената напитка, гаврътна я на един дъх, почеса се по корема, оригна се шумно и се разсмя.
— Ах, да можеше Анриет да ме види отнякъде! Щеше да си разплете чорапите.
— Не ми говори за тая, ако искаш да си остана малката ти ярчица.
— Хайде, душичката ми, не се сърди… Много добре знаеш, че не я докосвам.
— Само това оставаше! Да те спипам в леглото с тая проклетница! — Жозиан едва не се задави от възмущение. — Тази мръсна твар, гази гадина!
Знаеше, че той обича да я слуша да сипе обиди по адрес на Клечката за зъби. Възбуждаше се, когато тя редеше гадни думи, сякаш прехвърляше зърната на стара броеница. Той се завъртя в леглото, докато тя продължаваше да нарежда с дрезгавия си глас:
— Тази съсухрена нахалница, тази херцогиня, кисела като лимон, сигурно си запушва носа, когато ходи по нужда, а? Защото може би пречистата няма дупка? Защото не я е наръбил як ханджар, дето да й избие пломбите!
Това последното за пломбите беше нещо ново, не го беше чувал. Подейства му като саблен удар, прониза го целия и го тласна напред, към горната част на леглото, с изпънати крака и врат. Сграбчи кръглите метални пръчки с едрите си космати ръце, изтегли крака, корем, усети как членът му се втвърдява до божа, а тя, същинска отприщена помийна яма, не спираше да изригва все по-долнопробни и отвратителни нецензурни хули. Не издържаше, хвана я, дръпна я към себе си, взе да се кълне, че ще я изяде, ще я схруска, и пак ще я изяде, и пак ще я схруска.
Жозиан се изтърколи и се отпусна сред чаршафите, въздишаше от удоволствие. Обичаше го този едър добряк. Не беше срещала досега толкова щедър и силен мъж. Още повече на неговата възраст! По няколко пъти на ден си предлагаше услугите. Не беше от ония, дето мислят само за себе си, докато жената брои мухите по тавана. Понякога й се налагаше да го укротява. Страхуваше се да не пукне в ръцете й от този необуздан апетит на освирепяла ламя.