— Как можеш да си сигурна? Вероятно и тя понякога за разтоварване е казвала нецензурни думи! Но те просто не фигурират в биографията й.
— Изглежда толкова съвършена, благовъзпитана. Не ти ли направи впечатление, че няма любовна история, която да не завърши със сватба?
— Така се разказва в твоята книга! Когато е снимала „Сабрина“, е имала връзка с Уилям Холдън, който е бил женен.
— Да, обаче тя го е разкарала. Защото й признал, че се подложил на операция, за да не може да има деца, а тя искала много деца. Обожавала децата. Брака и децата… — „Също като мен“ — спомена полугласно Жо.
— Ами след всичките изпитания, през които е минала в юношеските си години, сигурно си е мечтаела за home, sweet home…
— А, и теб ли те впечатляват изпитанията? Не мога да повярвам, че е понесла всичко това, била е такава мъничка и крехка.
Петнайсетгодишна по време на Втората световна война, Одри Хепбърн е участвала в съпротивата в Холандия. Разнасяла бележки, скрити в подметките на обувките й. Един ден, връщайки се от акция, била арестувана от нацистите заедно с десетина жени и отведена в германското комендантство. Успяла да избяга и се скрила в мазето на някаква къща. В ученическата си чанта носела ябълков сок и парче хляБ.прекарала в мазето цял месец в компанията на семейство изгладнели плъхове. Било два месеца преди освобождението на Холандия. Примряла от ужас и изтощена от глад, тя излязла посред нощ на улицата, дълго бродила и се лутала, докато най-накрая успяла да се добере до дома си.
— Обожавам теста за най-сексапилната млада жена на света! — добави Жо.
— Това пък какво е?
— Тест, който правела на вечеринките в началото на кариерата си в Англия. Имала ужасен комплекс заради големите си ходила и малкия бюст. Заставала в един ъгъл и си повтаряла: „Аз съм най-желаната девойка на света! Мъжете падат в краката ми, остава само да се наведа и да си избера…“ Толкова много пъти си го повтаряла, че така и ставало! В края на вечеринката се превръщала в център на вниманието и около нея кръжал рояк от обожатели.
— Защо не вземеш и ти да опиташ?
— О, аз…
— Да, знаеш ли… У теб има нещо, което напомня на Одри Хепбърн.
— Престани да ми се подиграваш.
— И през ум не ми минава… Ако свалиш няколко кила! Имаш големи ходила, малки гърди, големи лешникови очи, права кестенява коса.
— Ужасна си!
— Изобщо не съм. Познаваш ме — винаги казвам това, което мисля.
Жозефин се поколеба, после се престраши.
— В библиотеката ми направи впечатление един мъж…
Тя разказа на Шърли за инцидента, за падналите на пода книги, за неудържимия смях и за внезапно възникналото съучастничество между нея и непознатия.
— Как изглежда?
— Има вид на застаряващ студент… Носи дъфелкот. Общо взето, мъжете не носят дъфели, освен ако не са от типа на вечните студенти.
— Или кинаджия, зает да търси терен за снимки, или зиморничав изследовател пътешественик, или историк, който пише дисертация за сестрата на Жана д’Арк… Твърде много хипотези, не мислиш ли?
— За пръв път поглеждам мъж, откакто… Антоан се изнесе…
— Виждахте ли се оттогава?
— Един-два пъти… и той ми се усмихва всеки път. В читалнята разговорите са забранени, всички пазят тишина… Затова си говорим с очи… Той е красив, истински красавец е! И е романтичен!
Светофарът светна червено, Жо припряно извади от джоба си лист и молив и се обърна към приятелката си:
— Знаеш ли, в един филм Одри Хепбърн си партнира с Гари Купър, а той говори някакъв странен английски.
— Той е истински каубой. Родом от Монтана. Не казва yes или no, а yup и nope! Мъжът, по когото въздишаха милиони жени, говореше така, сякаш не беше напускал фермата си. И без да желая да те разочаровам, беше доста посредствен!
— Той казва също: Am only in film because ah have a family and we all like to eat! Ти как би го превела това каубойско нещо, я помисли…
Шърли се почеса по главата и потегли. Завъртя волана надясно, после наляво и след като наруга двама-трима шофьори, успя да се измъкне от задръстването.
— Можеш да напишеш: „Честно казано, праъ филми, щот тря си храня семейството и щот сички обичаме да ядем…“ Нещо такова! Погледни картата, виж дали може да завия вдясно, защото задръстването е страхотно.
— Може… След това обаче ще трябва пак да се върнеш вляво.