Анриет Гробз първа обърна глава, после дръпна Марсел за сакото и го набута в асансьора. След като вратата се затвори, злобната й радост се отприщи неудържимо.
— Ето, видя ли, нали ти казвах, че това момиче е пачавра! Като си помисля само с какъв тон ми говореше! А ти я защитаваше на всичко отгоре! Колко си наивен, Марсел, клети мой…
Забил поглед в мокета, Марсел Гробз броеше дупките, прегорени от цигари, и се бореше с давещите го сълзи.
На плика имаше шарена пощенска марка, а клеймото беше отпреди повече от седмица. Писмото бе адресирано до Ортанс и Зое Кортес. Жо разпозна почерка на Антоан, но се сдържа и не го разпечата. Остави го на кухненската маса между листовете и книгите, повъртя се напред-назад, вдигна го срещу светлината да го разгледа, опита се да отгатне дали има някакви снимки или чек… Напразно. Наложи се да изчака момичетата да се върнат от училище.
Ортанс първа го забеляза и го грабна. Зое заподскача: „И аз! И аз искам писмото!“ Жозефин ги накара да седнат и помоли Ортанс да го прочете на глас, после взе Зое в скута си, притисна я към себе си и се подготви да слуша. Ортанс разряза с ножа горната част на плика, извади шест листчета тънка хартия, разгъна ги и ги сложи на масата, обичливо ги погали с длан. Най-накрая зачете:
Любими мои красавици,
Сигурно сте отгатнали по марката върху плика, че съм в Кения. Вече стана един месец. Исках да ви изненадам и затова не ви казах къде отивам. Държа много да дойдете да се видим веднага след като окончателно се настаня. Може да стане през ваканцията. Двамата с мама ще се разберем.
Кения е (ако погледнете в енциклопедията) държава, заклещена между Етиопия, Сомалия, Уганда, Руанда и Танзания на източния бряг на Африка срещу Сейшелските острови в Индийския океан… Говори ли ви нещо? Не? Ще се наложи да си преговорите уроците по география. Крайбрежната ивица, където живея, между Малинди и Момбаса, е най-известният район в Кения. До 1890 г. е била зависима от султана на Занзибар. Арабите, португалците, по-късно и англичаните, са си оспорвали страната чак до 1963-та, когато Кения става независима държава. Но стига история за днес! Сигурен съм, че ви интересува едно-единствено нещо: какво прави татко в Кения? Преди да ви отговоря, малък съвет… Седнали сте, нали, скъпите ми мъничета? Удобно ли сте се разположили?
Ортанс снизходително се усмихна и въздъхна:
— Тоя татко, няма друг като него!
Жо беше смаяна — заминал е за Кения! Сам или с Милен? Закаченият над тостера червен триъгълник я предизвикваше. Стори й се, че примигва.
… Занимавам се с отглеждане на крокодили…
Момичетата зяпнаха от изненада. Крокодили! Ортанс продължи да чете, едва си поемаше дъх между думите, толкова се вълнуваше.
… за едни китайски индустриалци! Знаете, естествено, че Китай е на път да се превърне във високоразвита индустриална държава с изключително разнообразни търговски и природни ресурси, да произвежда от компютри до автомобилни двигатели и всичко останало, което се прави по цял свят, затова на китайците им дошло наум да използват за суровина дори крокодилите! Господин Уей, моят началник, е създал в Килифи образцова ферма и се надява, че скоро тя ще произвежда в големи количества крокодилско месо, яйца, чанти, обувки, портфейли от крокодилска кожа… Ще се смаете, ако ви разкрия всички инвестиционни проекти и ви опиша хитроумните съоръжения! С други думи, решили са да ги развъждат в индустриални количества сред дивата природа и са създали за целта огромен парк. Господин Ли, китайският ми заместник, ми разказа как натоварили на борда на огромни самолети Боинг 747 десетки хиляди крокодили от Тайланд. Ударени от азиатската криза, тайландските фермери се видели принудени да се освободят от тях — цената на крокодилите се била сгромолясала със 75%! Китайците буквално ги получили безплатно! Крокодилите се продавали с огромно намаление!
— Ама че е смешен татко! — отбеляза Зое, засмукала палец. — Само че на мен не ми харесва да работи с крокодили. Крокодилите са тъпи!
Пуснали ги в речните ръкави, изолирани в стоманени мрежи, и тръгнали да си търсят „заместник генерален мениджър“… Е, това съм аз, малки мои момиченца. Аз съм заместник генерален мениджър на „Кроко Парк“!
— Това е същото като генерален директор — заяви Ортанс след кратък размисъл. — Така написах във формуляра в началото на годината, когато имаше въпрос какво работи баща ми.