… И аз царувам над седемдесет хиляди крокодила! Представяте ли си?
— Седемдесет хиляди! — възкликна Зое. — Дано не падне във водата, като се разхожда из фермата! Тази работа никак не ми харесва.
Един стар клиент от времето, когато работех за „Гънман & Ко“, ми намери това място. Случайно го срещнах в Париж една юнска вечер, докато си пиех питието в панорамния бар на „Конкорд Лафайет“ при Порт Майо. Спомняте ли си, водил съм ви там много пъти. Казах му, че си търся работа, че ми се иска да се махна от Франция, и той се сетил за мен, когато чул за тази крокодилска ферма! Това, което ме накара да приема предизвикателството, е невероятният икономически подем на Китай. Също както стана с Япония през осемдесетте години на миналия век. Всичко, което китайците докоснат, се превръща в злато! Включително и крокодилите. Всъщност в това се състои работата ми — да докарам до процъфтяване фермата и — защо не — да изкарам крокодилите на борсата. Интересна идея, не намирате ли? Доведените тук китайски работници се трудят от сутрин до мрак и живеят наблъскани в кирпичени коптори. Винаги са усмихнати. Започвам да се чудя вече дали не се усмихват и когато спят. Толкова са смешни с малките си клечкави крака, щръкнали от прекалено широките им шорти. Единственият проблем е, че крокодилите често ги нападат и краката, ръцете, дори лицата им са набраздени от белези. Знаете ли, те сами се закърпват. С игла и конец. Направо са уникални! Има медицинска сестра, назначена за тази цел, но тя се грижи предимно за посетителите.
Забравих да спомена, че „Кроко Парк“ е отворен и приема посетители — туристи от Европа, Америка и Австралия, които идват на сафари в Кения. Нашата ферма е една от дестинациите, които предлага каталогът с екзотични екскурзии. Срещу минимална входна такса връчват на туристите бамбукова въдица и две обезглавени пилета, които закрепят към въдицата. Та те се забавляват, като пускат в блатистата вода парчета от пилетата и хранят крокодилите, които, да ви кажа, са твърде лакоми. А също и злобни! Въпреки че постоянно напомняме на туристите да бъдат предпазливи, понякога те стават прекалено самоуверени, доближават се и нашите питомци ги захапват, защото крокодилът е изключително бърз и зъбите му са остри като моторна резачка! Случва се също така да ударят посетител с опашка и да му строшат врата. Стараем се да не шумим около тези инциденти. Но след като са били жестоко ухапани, посетителите не горят от желание да идват отново, за което не бих могъл да ги упрекна!
— Много правилно — рече Ортанс, — като отида, ще ги наблюдавам отдалече с бинокъл!
Жо слушаше смаяна. Ферма за крокодили! А защо не и развъдник за калинки?
Искам веднага да ви успокоя: лично за мен риск не съществува, защото стоя далеч от тях! Не ги доближавам! За това имат грижа китайците. Начинанието се очертава като много рентабилно. Първо, защото Китай получава суровината, от която се нуждае, за да произвежда копия на всички известни италиански и френски модели на чанти, обувки и аксесоари. И второ, защото китайците много високо ценят вкусовите качества на месото и на яйцата от крокодили, които се обработват и експедират с кораби в Китай. Както виждате, зор ще видя, докато организирам целия търговски цикъл, и не мога да се оплача от липса на работа, повярвайте ми! Живея в така наречената тук „господарска къща“, голяма дървена едноетажна постройка в центъра на фермата с много спални и с ограден с бодлива тел плувен басейн, в случай че на някой крокодил му щукне да дойде да поджапа. Вече се е случвало! Предишният директор на парка се озовал веднъж лице в лице с един крокодил и оттогава мерките за сигурност са подсилени. На всеки ъгъл стърчи кула с въоръжени пазачи, които нощем осветяват цялата местност с мощни прожектори — нощно време се случва местните да опитат да откраднат някой крокодил заради вкусното му месо!
Малки мои любими момиченца, вече знаете всичко или почти всичко за новия ми живот. Зазорява се и трябва да отида да говоря със заместника си за задачите за деня. Много скоро пак ще ви пиша, ще ви пиша често, защото много ми липсвате и много, много мисля за вас. Сложил съм снимките ви на бюрото си и на всички, които ме питат: „Кои са тези хубави госпожици?“, гордо отговарям: „Това са моите дъщери, най-красивите момичета на света!“ Пишете ми. Кажете на мама да ви купи компютър, така ще мога да ви изпращам снимки на къщата, на крокодилите и на дребните китайци с къси панталонки! Вече се намират компютри на ниски цени и надали ще е много тежка инвестиция. Целувам ви силно, обичам ви, татко.