В началото на брака си съвестно се стараеше да участва в разговорите, интересуваше се от бизнеса, от борсата, от печалбите и дивидентите, от сливанията на едрите групировки, от стратегиите, изковани с цел да смачкат някой съперник или да спечелят нов съюзник. Ирис идваше от друг свят, света на Колумбийския университет, на разпалените спорове за филми, сценарии, книги, и в средите на съпруга си се чувстваше неловко като девойка на светския си дебют. С времето постепенно осъзна, че е аутсайдер. Канеха я, защото беше красива, очарователна, защото беше съпругата на Филип. И защото всички се движеха на двойки. Достатъчно беше сътрапезникът й да я запита: „А вие, вие с какво се занимавате, госпожо?“, и тя да отговори: „С нищо особено! Посветила съм се на детето си“, за да насочи той вниманието си към някоя друга дама. Отначало се чувстваше огорчена, наранена, но с времето свикна. Случваше се някои мъже да й отправят дискретни покани, но когато се водеха оживени разговори, тя се оказваше изолирана…
Тази вечер протече съвсем различно…
Когато седналият срещу нея привлекателен издател, който се славеше не само с книгите си, но и с успехите си сред жените, иронично й подхвърли: „Е, скъпа Ирис, продължаваш ли да играеш ролята на вярната Пенелопа край семейното огнище? Скоро може и да те забулим!“, тя отвърна, без да се замисли: „Ще се изненадаш: прописах!“ В мига, в който го изрече, погледът на издателя заискри. „Роман ли пишеш? Какъв роман?“ — „Исторически…“ Неволно се сети за Жозефин, за проучванията й върху XII век. „Да знаеш, заинтригува ме! Французите си падат страхотно по историята и особено по романизираната история… Вече си го започнала, така ли?“ „Да — отвърна тя самоуверено, призовавайки на помощ знанията на сестра си. — Действието на романа се развива през дванайсети век. По време на царуването на Алиенор Аквитанска. Хората имат много погрешна представа за онова време. То представлява възлова епоха за френската история… Епоха, която странно прилича на нашата: парите изместват натуралната размяна и заемат централно място в живота на хората, селата се обезлюдяват за сметка на градовете, които се разрастват, Франция се отваря за външни влияния, търговията завладява цяла Европа, младежта не може да намери мястото си в обществото, бунтува се и клони към насилие. Религията е на почит, превръща се в политическа, икономическа и законодателна сила. Духовенството е тесногръдо и от средите му се пръкват множество фанатици, които се месят във всичко. Това е и епохата на големите градежи, строят се катедрали, университети, болници, идват първите любовни романи, първите идейни спорове…“ Ирис импровизираше. Аргументите на Жо сега се лееха от устата й с брилянтна лекота и издателят, надушил доходоносната жила, не отлепяше от нея блеснал поглед.
— Направо изумително, драга моя. Кога ще обядваме заедно?
Колко беше прекрасно да съществуваш, да не си просто майка и „съпруга на“… Чувстваше се окрилена.
— Ще намина да те видя. Веднага след като напиша нещо, което става за четене…
— Няма да го показваш на никой друг преди мен, обещаваш, нали?
— Обещавам!
— Разчитам на теб… Ще подпишем изряден договор, защото не искам Филип да ми се сърди.
Даде й прекия си телефонен номер и преди да си тръгне, й припомни какво му беше обещала.
Филип я остави пред тях и отиде да паркира.
Тя бързо се скри в стаята си и докато се събличаше, си припомни фантазиите си по време на вечерята. Къде ми беше акълът! Сега какво ще правя? После се успокои: или той ще забрави, или ще му кажа, че съм съвсем в началото и ми е нужно време…
Бронзовият часовник на камината в стаята отброи дванайсет удара, полунощ. Ирис потръпна от удоволствие. Колко вълнуващо беше да играе някаква роля! Да се превърне в друга жена. Да си измисли друг живот. Сякаш се бе пренесла в миналото, по времето на следването си в Щатите, когато в групата разучаваха нечия режисура, обсъждаха дадена роля, говореха за ъгъла на камерата, за диалозите, за преливането от кадър в кадър. Тя показваше на бъдещите актьори как да представят героите си. Играеше първо мъжа, после жената, невинната жертва или извратената манипулаторка. Животът не й се струваше достатъчно голям, за да побере всички страни на личността й. Габор я окуражаваше. Двамата разработваха най-различни сценарии. Бяха чудесен екип.