Габор… Неизменно се сещаше за него.
Тръсна глава и се върна към действителността.
За пръв път от много време насам се бе почувствала жива. Излъга, разбира се, но не беше кой знае каква лъжа!
Седнала в долната част на леглото с кремавия ефирен пеньоар, Илис грабна четката и дълго разресва дългата си черна коса. Ритуал, който никога не пропускаше. Героините на романите от детството й четкаха косите си сутрин и вечер.
С отметната назад глава, Ирис премисляше дългия си и унило протекъл ден. Още един празен ден. От известно време често се затваряше в стаята си. Беше загубила вкус към суетните забавления. Обядва сама в кухнята, слушайки бърборенето на Бабет, чистачката, която сутрин помагаше на Кармен. Ирис наблюдаваше Бабет, сякаш разглеждаше под микроскоп амеба, предоставена й за лабораторно изследване. Животът на Бабет беше истински роман: изоставено дете, изнасилено, живяло в приемни семейства, по-късно бунтарка, с криминално досие, омъжена на седемнайсет, майка на осемнайсет, бягала и укривала се десетки пъти, престъпвала закона безброй пъти, тя никога не се беше отказала от дъщеря си Марилин, която даряваше с всичката любов, която самата тя не бе получила. На трийсет и пет решила да „престане с глупостите“. Да заживее нормално, да се труди честно, за да заплаща образованието на дъщеря си, която си била взела матурата. Решила да работи като прислужница, понеже не знаела да прави нищо друго. Да бъде отлична прислужница, най-добрата от всички. Да „таксува богатите“ по двайсет евро на час. Заинтригувана от дребната, откровено нахална блондинка, Ирис я беше взела. И оттогава за нея бе истинско удоволствие да я слуша! Често двете жени, които принадлежаха на два различни свята, но в кухнята бяха на равна нога, водеха странни разговори.
Тази сутрин Бабет захапа мощно ябълка и предният й зъб остана забит в плода. Смаяна, Ирис видя как тя издърпа зъба, изми го на чешмата, извади от чантата си тубичка лепило и го натъкми обратно на мястото.
— Често ли се случва?
— Кое? А, за зъба ли? От време на време…
— Защо не отидеш на зъболекар? Накрая ще останеш без него.
— Знаете ли колко струва зъболекарят! Явно нямате проблем с парите.
Бабет живееше без брак с Жерар, склададжия в някакво предприятие за електрооборудване. Тя снабдяваше къщата с електрически крушки, ключове, разклонители, тостери, чайници, фритюрници, фризери, миялни и всякакви електроуреди. На невероятни цени, с четирийсет процента намаление. Кармен беше много доволна. Любовните премеждия на Бабет и Жерар бяха истински филмов сериал, който Ирис жадно следеше. Непрекъснато се караха, разделяха се, събираха се, изневеряваха си и… се обичаха. „Би трябвало да разкажа живота на Бабет!“ — помисли Ирис, размахала четката за коса.
Сутринта Ирис закусваше в кухнята, докато Бабет почистваше фурната. Тя се пъхаше до кръста във фурната и излизаше от нея ритмично като добре смазана пружина.
— Как успяваш винаги да си весела? Що за жена си ти? — попита Ирис.
— Ами най-обикновена! Такива като мен ги има на път и под път.
— След всичко, което си преживяла?
— Не съм преживяла нищо повече от всяка друга жена.
— Напротив…
— По-скоро на вас нищо не ви се е случвало.
— Нямаш ли тревоги, притеснения?
— Никакви.
— Щастлива ли си?
Бабет се измъкна от фурната и погледна Ирис, сякаш я беше попитала дали Бог съществува.
— Що за въпрос! Довечера ще ходим у едни приятели да пийнем по чашка, а утре е нов ден.
— Как го постигаш? — въздъхна Ирис със завист.
— А вие нещастна ли сте?
Ирис не беше отговорила.
— Виж ти… Аз на ваше място щях да си гледам кефа! Никакви грижи как да закърпим месеца, много мангизи, красив апартамент, красив съпруг, красиво момче… През ум няма да ми мине да си задавам въпроси.
Ирис вяло се усмихна.
— Животът е малко по-сложен, Бабет.
— Може би… Щом казвате.
И пак се пъхна във фурната. Ирис я чуваше как мърмори срещу така наречените самопочистващи се фурни, които изобщо не се чистеха. Чу я да казва „ръка докато не пипне“, после нещо изхъхри. Накрая се измъкна и заяви:
— Сигурно човек не може да има всичко в живота. Аз си живея весело, но съм бедна, вие се отегчавате, пък сте богата.