— Идвала ли си тук преди? — пошушна Жо.
— Не, но мисля, че басейнът трябва да е някъде в тази посока… в подземието. Ако се окаже, че сме сбъркали, няма страшно. Те са прислужници, плащат им, за да ни упътват.
Притеснена, Жозефин вървеше след нея и дърпаше Зое, която зяпаше витрините с луксозни бижута, чанти, часовници и други аксесоари.
— Ооо, мамо, колко са прекрасни! Сигурно струват ужасно скъпо! Ако Макс Бартийе ги види, ще ги свие всичките. Той казва, че като си беден, можеш да крадеш от богатите, без те дори да забележат. Така нещата се уравновесявали!
— Хайде сега — възмути се Жозефин, — накрая ще се окаже, че Ортанс е права и че Макс е много лоша компания за теб.
— Мамо, мамо, виж диамантено яйце. Да не би да го е снесла диамантена кокошка, как мислиш?
На входа на клуба изящна млада жена ги попита за имената им, провери в някаква голяма тетрадка и потвърди, че г-жа Дюпен ги очаква при басейна. На бюрото й гореше ароматизирана свещ. От високоговорителите се лееше класическа музика, Жозефин сведе поглед и изпита срам от евтините си обувки. Младата жена им показа къде е съблекалнята, пожела им приятен следобед и трите влязоха в отредените им кабинки.
Жозефин се съблече. Разтърка белезите от сутиена, грижливо го сгъна, събу си чорапогащника и го нави, подреди в шкафчето тениската, пуловера, панталона си. Извади банския си от найлоновия плик, в който го беше пъхнала през август, и сърцето й тревожно се сви. Беше надебеляла от лятото насам, не знаеше дали ще й стане. „Абсолютно е задължително да отслабна — укори се тя, — не мога да се понасям!“ Не смееше да сведе поглед към корема, бедрата, гърдите си. Без да се оглежда, припряно навлече банския, зяпнала крушката, вградена в дървения таван на кабината. Придърпа презрамките, за да повдигне бюста, опъна го на ханша, тръкна тук-там, за да се поразнесат тлъстините, които й тежаха. Накрая премести поглед и забеляза бялата хавлия на закачалката. Беше спасена!
Обу белите хавлиени чехли, които стояха до хавлията, затвори вратата на кабината и се огледа за дъщерите си. Те вече бяха отишли при Александър и Ирис.
Ирис се бе излегнала на дървения шезлонг с книга в скута, разкошна в бялата хавлия, опънала назад дългата си черна коса. Разговаряше с някаква девойка, която Жо видя в гръб. Тънка девойка с оскъдни бикини. Червеният бански, обшит с лъскави камъчета, пръскаше искри, които проблясваха като звездите на Млечния път. Добре оформено дупе, толкова плитко долнище, че все едно го нямаше. Боже, каква красавица! Тънка талия, стегнат ханш, предълги бедра, изправен гръб, горда осанка, косата прибрана в непретенциозен кок… Девойката излъчваше грация и хубост и идеално се вписваше в изтънчения декор на басейна, чиято вода рисуваше менливи отражения по стените. Всичките й комплекси се събудиха и Жозефин пристегна възела на хавлията. „Заклевам се! От този миг преставам да ям и всяка сутрин ще правя коремни преси. Едно време и аз бях слаба и източена девойка.“
Забеляза Александър и Зое във водата и им махна с ръка. Александър понечи да излезе, за да я поздрави, но тя му направи знак, че не е нужно. Той се гмурна и хвана Зое за краката. Детето стреснато извика.
Девойката с червения бански се обърна и Жо разпозна Ортанс.
— Ортанс, какво е това?
— О, мамо… Това е бански костюм. И няма нужда да викаш! Да не си в къпалнята на Курбвоа.
— Добър ден, Жозефин — поздрави я Ирис, която се надигна, за да предотврати спора между майката и дъщерята.
— Добър ден — тросна се Жозефин и отново се обърна към дъщеря си. — Ортанс, обясни ми откъде имаш този бански.
— Аз й го купих това лято и няма смисъл да се вълнуваш толкова. Ортанс е очарователна…
— Ортанс изглежда непристойно! И да ти припомня, Ортанс е моя дъщеря, не твоя!
— О, хайде сега и ти, мамо! Веднага големите думи.
— Ортанс, иди се преоблечи.
— И дума да не става! Това, че ти си се напъхала в някаква торба, не значи, че аз ще ходя маскирана като кит.
Без да мигне, Ортанс издържа гневния поглед на майка си. Няколко медноруси кичура се бяха изплъзнали от панделката, с която бе вързала косата си, и пламтящите бузи й придаваха детински вид, който определено контрастираше с банския й на съблазнителка. Засегната от думите на дъщеря си, Жозефин се сконфузи. Измрънка нещо, но толкова тихо, че изобщо не се разбра какво искаше да каже.