— И аз съм щастлива да ви поканя…
— Не ти ли се иска да бъдете само вие, семейно? Постоянно съм залепена за вас… На Филип сигурно му е писнало.
— О, хайде и ти, да не сме младоженци!
— Ще трябва да го обмисля. Първата Коледа без баща им! — Жо въздъхна. В следващия миг неприятна мисъл я прониза болезнено и тя попита: — А госпожа майка ни ще дойде ли?
— Не… Иначе нямаше да ти предложа. Разбрах, че двете не бива да оставате заедно в една стая, защото положението става взривоопасно.
— Много смешно! Трябва да си помисля… — замълча, после каза: — Говори ли за това с Ортанс?
— Още не. Само я попитах, както попитах и Зое, какъв коледен подарък иска…
— И тя какво ти каза, че иска?
— Компютър… но рече, че ти си й предложила да й купиш, а тя не искала да те засегне. Виждаш ли, че и тя може да бъде тактична и деликатна…
— Може и така да се каже. Всъщност тя ме принуди да й обещая да й купя. И аз както обикновено се съгласих…
— Ако искаш, да й го подарим двете заедно. Компютрите са скъпо удоволствие.
— На кого го казваш! Ако направя такъв скъп подарък на Ортанс, какво ще трябва да подаря на Зое? Мразя несправедливостта…
— Значи мога да помогна… Да участвам… Нали знаеш, за мен не представлява никаква трудност!
— А после ще ми поиска мобилен телефон, айпод, DVD, камера… Искаш ли да ти кажа истината? Задъхвам се, не издържам! Уморена съм, Ирис, толкова съм уморена…
— Именно затова ме остави да ти помогна. Ако искаш, няма да казвам нищо на момичетата. Ще им подаря нещо малко и ще оставя овациите за теб.
— Много щедро от твоя страна, но не искам! Ще ми е ужасно неловко.
— Хайде, Жозефин, отпусни се… Голям си инат.
— Не, казвам ти, не! И този път няма да преклоня глава.
Ирис се усмихна и се предаде.
— Няма да настоявам… Само ще ти напомня, че Коледа е след три седмици и нямаш много време, за да спечелиш милиони… Освен ако не пуснеш фиш.
„Знам — ядосано си каза Жозефин. — Не ми излиза от ума. Още преди седмица трябваше да предам превода, но посветих цялото си време на конференцията в Лион. Не ми остана време да поработя и върху хабилитацията си, проучванията ми изостават, пропускам всяка втора научна сбирка! Лъжа сестра си, като крия, че работя за мъжа й, лъжа научния си ръководител, като се преструвам, че не мога да си събера мислите, откакто Антоан ни напусна! Животът ми, по-рано разграфен като нотен лист, се е превърнал в ужасна какофония.“
Докато Жозефин си говореше на себе си, кацнала на крайчеца на шезлонга, Александър Дюпен нетърпеливо чакаше малката си братовчедка да престане да лудува във водата и да се върне към по-спокойни занимания, за да може да й зададе въпросите, от които му беше бръмнала главата. Единствено Зое беше в състояние да му даде отговорите. Не можеше да сподели нито с Кармен, нито с майка си, нито с Ортанс, която се отнасяше с него като с бебе. Затова, когато Зое реши да се появи над водата и да се подпре на стената на басейна, за да си поеме дъх, Александър отиде при нея и я заприказва.
— Зое! Слушай… Важно е.
— Казвай, слушам те.
— Мислиш ли, че когато възрастните спят заедно, значи, че са влюбени?
— Мама спа с Шърли, пък двете не са влюбени.
— Да, но когато са мъж и жена… Мислиш ли, че като спят заедно, са влюбени един в друг?
— Не, невинаги.
— Ами когато правят любов? Тогава трябва да са влюбени, нали?
— Зависи какво значи според теб да си влюбен.
— Мислиш ли, че когато възрастните престават да правят любов, те вече не се обичат?
— Не знам. Защо?
— Защото мама и татко вече не спят в една стая… От петнайсет дни.
— Значи ще се разведат.
— Сигурна ли си?
— Общо взето… На Макс Бартийе татко му се изнесе.
— И той ли се разведе?
— Да. Та Макс ми разказа точно преди татко му да се изнесе, че той вече не спял с майка му. Той дори не спял у тях, спял някъде другаде, не знаеше къде точно, но не спял вкъщи…
— Ами моят, той пък спи в кабинета си. На едно много малко легло…
— Какви ги приказваш! Значи съвсем сигурно и твоите родители ще се разведат! И може да те накарат да ходиш на психиатър… Това е човек, който ти влиза в главата, за да разбере какво става вътре.
— Аз знам какво става в главата ми. Непрекъснато се страхувам. Точно преди той да отиде да спи в кабинета си, ставах нощем, за да подслушвам на вратата на спалнята, не се чуваше нищо и от тази тишина се страхувах ужасно! Преди понякога правеха любов, вдигаха шум, но шумът ме успокояваше…