— Изобщо ли престанаха да правят любов?
Александър кимна.
— И вече не спят в една стая?
— Не… от петнайсет дни.
— Значи и ти ще се окажеш като мен — разведен!
— Сигурна ли си?
— Ми да… Тъжна работа. Майка ти постоянно ще е нервна. Мама е мрачна и изморена, откакто се разведе. Вика, нервира се, не е хубаво, да ти кажа… Значи и с твоите родители ще стане същото!
Ортанс, която се опитваше да преплува басейна, без да показва глава над водата, внезапно изскочи до тях точно когато Александър повтаряше: „Татко и мама! Разведени!“ Тя се престори, че не чува, за да разбере какво си говорят. Зое и Александър й нямаха доверие и млъкнаха, щом я забелязаха да се носи по водата пред тях. „Ако мълчат, значи е нещо сериозно — каза си Ортанс. — Разведени, Ирис и Филип? Ако Филип я напусне, Ирис ще има много по-малко пари и няма да може да ме глези като сега. Този червен бански само го погледнах и тя веднага ми го купи.“ Сети се и за компютъра. Много тъпо стана, че отказа Ирис да й купи този, който й предлагаше — щеше да е двойно по-хубав от компютъра, който майка й щеше да избере. Тя постоянно говореше за икономии. „Колко е досадна с тези икономии! Сякаш татко се е махнал, без да й остави пари! Немислимо! Никога не би го направил. Татко е отговорен човек. Отговорният човек плаща. Плаща, без да го провъзгласява. Не говори за пари. Това е то класата! Животът е наистина лайняна работа — реши тя и се гмурна, за да продължи упражнението си под водата. — Единствено Анриет знае как да се справя. Шефа никога няма да я изостави.“ Тя се появи отново на повърхността и заоглежда хората наоколо. Жените бяха елегантни и сами, без мъжете си — те бяха заети да работят, да печелят пари, за да могат очарователните им съпруги да се излежават край басейна, издокарани с бански последна мода, наметнали луксозни хавлии. Мечтата й беше някоя от тези жени да й е майка! „Все едно коя — си помисли. — Всяка с изключение на майка ми. Сигурно са ме разменили в родилния дом.“ Ортанс бързо се преоблече в отредената за нея кабина, после отиде да целуне леля си и да се залепи за нея. За да помислят жените наоколо, че Ирис й е майка. Срамуваше се от майка си. Непохватна, зле облечена. Постоянно прави някакви сметки. Когато е уморена, си потърква ноздрите с палеца и показалеца. Ортанс ненавиждаше този неин жест. Баща й беше шик, обличаше се елегантно, дружеше с важни хора. Знаеше всички марки уиски, говореше английски, играеше тенис и бридж, имаше вкус… Погледът й отново спря на Ирис. Не изглеждаше тъжна. Може би Александър грешеше… Той е толкова смотан! Също като майка й, седнала неподвижно, опънала пристегнатата хавлия. „Няма да влезе във водата — реши Ортанс, — аз я засрамих!“
— Няма ли да влезеш във водата? — обърна се Ирис към Жозефин.
— Не… докато се събличах, видях, че имам… че не е моментът.
— Колко си стеснителна! Мензисът ти е дошъл, така ли?
Жозефин кимна.
— Добре тогава, отиваме да пием чай.
— А… децата?
— Ще дойдат, когато се уморят да киснат във водата. Александър знае пътя…
Ирис си върза хавлията, взе си чантата, пъхна фините си стъпала в елегантните чехли и потегли към чайната, скрита зад ограждение от зеленина. Жозефин я последва, с пръст посочи на Зое къде отива.
— Чай с торта или сладкиш? — осведоми се Ирис, сядайки. — Тук има чуден ябълков пай!
— Само чай! Откакто съм тук, реших да мина на диета и вече се чувствам по-слаба.
Ирис поръча два чая и един ябълков сладкиш. Сервитьорката взе поръчката и се оттегли, а в това време две усмихнати жени се приближиха до тяхната маса. Ирис се стегна. Жозефин се изненада от очевидното неудобство, което изпита сестра й.
— Добър ден! — бодро поздравиха двете в един глас. — Каква изненада!
— Добър ден — отговори Ирис. — Сестра ми Жозефин… Беранжер и Надя, мои приятелки.
Двете жени се усмихнаха бегло на Жозефин, след което се обърнаха към Ирис.
— Е? Какво научавам от Надя? Решила си да се пробваш в литературата? — попита Беранжер с израз на напрегнато внимание и лека завист.
— Мъжът ми го каза след онзиденшната вечеря, на която не можах да дойда, дъщеря ми беше вдигнала четирийсет градуса температура! Беше страхотно развълнуван! — заяви Надя Серюрие. — Съпругът ми е издател — поясни тя, обръщайки се към Жозефин, която се направи, че знае за какво става дума.
— Пишеш тайно! Значи затова не те виждаме в последно време — подхвана отново разпита Беранжер. — Чудех се защо не се обаждаш. Търсих те няколко пъти. Кармен не ти ли предаде? Сега разбирам! Браво, скъпа! Направо страхотно! От толкова време говориш за това! Ти поне го направи… и кога ще можем да я прочетем?