В ушите й прокънтяха тръбите на церемонията по коронясването на Вилхелм.
Или…
Името й е Арлет, майката на Вилхелм… Запретнала поли, тъпче прането на чешмата при Скалата, когато Ролон, Ролон Великана, я зърва, грабва я, прави й дете! От проста перачка става едва ли не кралица.
Или още…
Тя повдигна хавлията като полите на дълга рокля. „Аз съм Матилда, дъщеря на Балдуин, граф Фландърски, съпруга на Вилхелм. Много обичам историята на Матилда, истински роман. Матилда е обичала Вилхелм до сетния си час! Нещо изключително рядко за онова време. И той я е обичал. Отвъд портите на нормандския град Кан издигнали два големи манастира, мъжки и женски, в знак на благодарност към Господ за своята любов.“
Имаше за разказване толкова истории, ако някой издател й направеше предложение. Десетки, хиляди! Можеше да опише звъна на медните тръби, шума на галопиращите коне, потта от сраженията, тръпнещите устни при първата целувка… „Сладостта на целувките, примамката на любовта.“
Жозефин потръпна. Прииска й се да отвори тетрадките си, да прегледа бележките си, да преоткрие красивата история на тези векове, които я бяха омаяли.
Погледна часовника си и реши, че е време да се прибира.
— Работа ме чака — сбогува се тя.
Ирис вдигна глава и вяло отвърна:
— Аха!
— Ще прибера момичетата пътьом… не ставай. Благодаря ти за всичко!
Бързаше да си тръгне. Да се махне от това място, където внезапно всичко й се стори фалшиво и безсмислено.
— Хайде, момичета! Тръгваме! Без възражения!
Ортанс и Зое се подчиниха веднага, излязоха от водата и я последваха към съблекалнята. Жозефин се почувства пораснала с десет сантиметра. Тя вървеше с танцова стъпка, докосваше с върха на пръстите си дебелия белоснежен мокет, следеше отражението си в огледалата, същинска кралска особа. Ха! Само няколко килца по-малко, и ще бъда разкошна! Ха! Благодарение на знанията ми Ирис е блеснала на някаква светска вечеря! Ха! На мен да ми предложеха, щях да изпиша цели грамадни томове! Ха! Мина покрай младата изискана жена на входа и я погледна с победоносна усмивка. „Щастлива съм! Толкова съм щастлива. Да знаеше само какво се случи току-що! Щеше да ме погледне с други очи.“
Хавлията й се разгърна и младата жена я погледна сърдечно и приветливо.
— О! Не видях…
— Кое?
— Че чакате дете. Толкова ви завиждам! От три години с мъжа ми се опитваме, но…
Жозефин я изгледа смутено, после сведе очи към широката си талия и се изчерви. Не се осмели да опровергае изисканата млада жена, която с такава нежност я проследи, докато вървеше към кабината с натежали като топузи крака.
Ролон и Вилхелм Завоевателя отминаха, без да я удостоят с поглед. Перачката Арлет й се изсмя в очите и разплиска вода от коритото…
В съседната кабина Зое размишляваше върху чутото от Александър.
Ирис и Филип не биваше да се разделят! Бяха останали единственото й семейство — нейните чичо и леля. Изобщо не познаваше семейството на татко си. „Нямам семейство — шепнеше татко и я целуваше по вратлето, — вие сте единственото ми семейство!“ От шест месеца не беше виждала и Анриет. „Двете с майка ти имат някакъв спор“ — обясняваше Ирис, когато я питаше защо. Липсваше й Шефа: обичаше да се покатери на коленете му и да слуша разказите му от времето, когато бил бедно малко момче и бродел из парижките улици, предлагал почистване на комини за няколко монети или маджуносване на счупени прозорци.
Непременно трябваше да измисли някаква гениална идея, за да останат заедно Ирис и Филип. Ще го обсъди с Макс Бартийе. Усмивка озари лицето й. Макс Бартийе! Двамата с Макс са страхотен тим! Той я учи на куп неща. Благодарение на него вече не се чувства като жалка тъпачка. Чу нетърпеливия глас на майка си, викаше я; отговори: „Да, идвам, мамо, идвам…“
Антоан Кортес се събуди от силен вик. Милен се беше вкопчила в него, цялата трепереше и му сочеше с пръст нещо на пода.
— Антоан! Виж! Тук, тук!
Беше се лепнала за него с изкривени устни и ококорени от ужас очи.
— Антоан, ааа! Антоан, направи нещо!
Антоан се събуди трудно. Станаха повече от три месеца, откакто живееше в „Кроко Парк“, но след като чуеше звъна на будилника, търсеше в просъница завесите от стаята си в Курбвоа и гледаше Милен, учуден, че не вижда Жозефин с нощницата на дребни цветчета, учуден, че не чува момичетата да скандират, скочили в леглото му: „Ставай, татко, ставай!“ Всяка сутрин напрягаше паметта си, за да си спомни къде се намира. Намирам се в „Кроко Парк“ на източния бряг на Кения, между Малинди и Момбаса, и развъждам крокодили за голяма китайска фирма! Напуснах жена си, двете си дъщерички. Налагаше му се да си повтаря тези думи. „Напуснах жена си, двете си дъщерички.“ Преди… Преди, когато пътуваше, винаги се връщаше у дома. Отсъствията му бяха като кратки ваканции. „Сега — повтаряше си Антоан, — сега развъждам крокодили и ще стана богат, богат, богат. С удвояването на оборота ще се удвои инвестицията ми. Ще дойдат предложения за нови начинания и ще избирам, пушейки дебела пура, кое ще ме направи още по-богат! Едва тогава ще се прибера във Франция. Ще възнаградя стократно Жозефин, ще издокарам момичетата като руски принцеси, ще купя и на двете хубави апартаменти и продължаваме пълен напред! Ще бъдем щастливо и състоятелно семейство.“