Ирис се усмихна, без да се обръща. Така й се пада! Дълго време ще ходи белязана и ще й се наложи да носи ръкавици. Белязаната от хайлайфа!
Изправи рамене, измъкна се от тълпата анонимни задници и размахала плячката си, се втурна към щанда с обувките, които за щастие бяха наредени на рафтовете по номера, а това значително облекчаваше достъпа.
С бръснещ полет грабна три чифта вечерни обувки на токчета, един чифт всекидневни ниски, за да обикаля на воля, и един чифт черни ботуши от крокодилска кожа, малко нещо рокерски, но не бяха никак лоши, напротив… качествена кожа, каза си тя, пъхайки ръка в ботуша. Може би трябва да отида да видя дали не е останал някакъв дамски смокинг, който ще подхожда на ботушите. Тя се обърна, но при гледката на развилнелите се фурии реши, че е по-добре да се откаже. Не си заслужаваше. Освен това… тя така или иначе имаше вече пълен гардероб! И то на Сен Лоран, не какви да е модели! Не си заслужаваше да поема риска да я разчекнат. Колко опасни стават жените, когато се развилнеят в джунглата на разпродажбите! Бяха чакали час и половина на дъжда, стиснали в ръка безценното картонче, което им даваше достъп до светая светих на изключително престижната разпродажба седмица преди Коледа. Само за отбрани клиенти, малки серии, неща, които не бяха за изпускане, на невероятни цени. Нещо като анонс за големите януарски разпродажби. Колкото да им потекат лигите, да им събудят апетита, да ги накарат да мислят през коледните празници за предстоящите покупки, за следващото сражение.
Тези тук съвсем не бяха обикновени клиентки, продължаваше разсъжденията си Ирис, оглеждайки опашката. Съпруги на индустриалци, на банкери, на политици, журналистки, пресаташета, манекенки, една актриса! В напрегнато очакване, отстояващи мястото си, за да не бъдат изтласкани назад при влизането. Приличаха на тръпнещи деца преди първо причастие с блеснали от алчност погледи. Лакомията, страхът да не пропуснат нещо, тревогата да не подминат някоя стока, която би променила живота им! Ирис познаваше директорката на луксозния магазин и се беше качила директно горе, без да се реди на опашка, само хвърли жалостив поглед към клетите овчици, скупчени под дъжда.
Телефонът й звънна, но тя не отговори. Разпродажбите изискваха пълна концентрация. Погледът й сканира рафтовете, щендерите и кошовете, поставени направо на пода. „Мисля, че обиколих всичко — реши тя, засмукала бузи. — Остават само няколко дреболии за коледни подаръци и съм готова.“
Пътьом награби разни обици, гривни, слънчеви очила, шалчета, гребенче от черупка на костенурка, вечерна чантичка от черно кадифе, цял наръч колани, ръкавици — Кармен е луда за ръкавици! — и разчорлена и задъхана застана на касата.
— Няма да е зле да доведете един звероукротител — обърна се тя с усмивка към продавачката. — С дълъг камшик! И от време на време да пускате лъвове, за да се отвори малко място…
Продавачката се усмихна вежливо. Ирис хвърли чудесния си улов на тезгяха, извади кредитната карта, повя си с нея, нагласи къдриците си.
— Осем хиляди четиристотин и четирийсет евро — обяви продавачката и се зае да прибира покупките в големи бели хартиени торби с емблемата на „Живанши“.
Ирис подаде картата си.
Телефонът отново звънна. Тя се поколеба, но реши да го остави да си звъни.
Преброи торбите, които трябваше да носи, и се почувства изцедена. За щастие си беше наела такси за целия ден. То я чакаше навън пред магазина. Ще натовари покупките в багажника и ще отиде да изпие едно кафе в някое заведение близо до моста Алма, за да се възстанови от изживените емоции.
Завъртя глава и зърна Каролин Вибер, която в момента плащаше, адвокат Каролин Вибер, една от сътрудничките на Филип. „Тази пък как ли се е снабдила с покана?“ — учуди се Ирис, дарявайки я с най-пленителната си усмивка.
От гърдите и на двете се изтръгнаха дълбоки въздишки като на изтощени докрай воини, но в знак на утешение си показаха една на друга огромните натъпкани торби. След това безмълвно взеха решение: отиваме заедно да пием кафе.
Отидоха „При Франсис“, далеч от развилнялата се глутница.
— Тези експедиции започват да стават рисковани. Следващия път ще си взема телохранител да ми разчиства пътя с автомат!
— Една буквално ми съдра ръката с гривната си, чакай да ти покажа, — възкликна Каролин. — Ще ми остане белег.
Тя си свали ръкавицата и показа на смутената Ирис опакото на китката си, през която минаваше дълбока бразда. Личаха няколко незасъхнали капки кръв.