— Луди жени! Способни са да се изпотрепят заради някакви парцали! — отвърна с въздишка Ирис.
— Или да изтрепят себеподобните си като в моя случай. И за какво? Гардеробите ни са препълнени с дрехи! Не знаем къде да ги дяваме.
— Обаче всеки път, когато излизаме, хленчим, че нямаме какво да си облечем — продължи Ирис и се разсмя.
— Пак добре, че всички жени не са като нас. Това лято например се запознах с Жозефин. Ти поне си наясно с нещата, нали сте сестри! Макар че никак не си приличате.
— А, виж ти! На басейна в Курбвоа ли се запознахте? — пошегува се Ирис и направи знак на сервитьора да донесе още едно кафе.
Той дойде до масата им и Ирис се обърна към него.
— Какво ще поръчаш? — попита тя Каролин Вибер.
— Фреш от портокал.
— Добра идея. Два портокалови фреша, ако обичате… Нуждая се от витамини след подобна експедиция. Докато не съм забравила да те питам, ти как се озова на басейна в Курбвоа?
— Никак, кракът ми не е стъпвал там.
— Не ми ли каза, че си се запознала със сестра ми това лято?
— Да… в кантората. Тя свърши една работа за нас… Не си ли в течение?
Ирис се престори, че е забравила, и се плесна по челото.
— Ами да бе. Колко съм разсеяна…
— Филип я нае да превежда. Много добре се справя. Работи за нас цялото лято. В края на ваканцията я свързах с един издател, който й дал за превод биографията на Одри Хепбърн. Наляво и надясно я хвали. Елегантен стил. Безупречна работа. Преводът предаден на деня и часа без нито една правописна грешка, и прочее, и прочее! На всичкото отгоре срещу скромен хонорар. Не се пазари предварително колко ще й се плати. Да си виждала досега нещо подобно? Взема си чека и само дето не целува краката ти на тръгване. Малка, скромна и тиха мравка. Заедно ли сте израснали, или тя е била в пансион при монахините? Представям си я в манастир, при кармелитките. — Каролин Вибер се разсмя.
Неочаквано Ирис изпита желание да й натрие носа.
— Права си наистина, съвестно свършената работа, добротата, скромността в наши дни по-скоро предизвикват смях… Но такава си е тя, моята сестричка.
— О, не исках да кажа нищо лошо!
— Не, но говориш за нея като за загубенячка…
— Не исках да те засегна, надявах се просто да се поразведрим.
Ирис съжали. Не биваше да си разваля отношенията с Каролин Вибер. Неотдавна я повишиха, беше станала съдружник във фирмата. Филип говореше за нея с голямо уважение. Когато имаше съмнения по някое дело, обръщаше се само към Каролин. „Тя стимулира мозъчните ми клетки — казваше той с вяла усмивка, — изслушва ме по интересен неин си начин, сериозно, сякаш си води бележки, кима, отсява информацията с два въпроса и нещата се изчистват. Освен това отлично ме познава…“ Дали Каролин Вибер знае нещо за Филип? Ирис се успокои и реши да пипа по-предпазливо.
— Не, няма нищо… Не се притеснявай! Много обичам сестра си, но се налага да призная, че понякога изглежда доста старомодна. Знаеш ли, тя работи в Националния център за научни изследвания, съвсем различен свят.
— Често ли се виждате?
— На семейни сбирки. Тази година например ще прекараме Коледа заедно във вилата.
— Ще се отрази добре на мъжа ти. Струва ми се напрегнат в последно време. Има моменти, в които е направо отнесен. Онзи ден влязох в кабинета му, след като почуках няколко пъти на вратата, и той сякаш не беше ме чул. Стоеше до прозореца и гледаше дърветата…
— Прекалено много работи.
— Една седмица в Мьожев е достатъчна, за да влезе отново във форма. Забрани му да работи. Конфискувай му компютъра и мобилния телефон.
— Няма начин — въздъхна Ирис. — Той спи с него, даже върху него!
— Това е от преумора, защото по отношение на делата си е такъв, какъвто го знаем, няма грешка. Той е студенокръвно животно. Много е трудно да отгатнеш какви мисли се въртят в главата му, но е честен и праволинеен. А това не може да се каже за всеки от кантората.
— Има ли ново попълнение от хищници? — поинтересува се Ирис, разкъсвайки едно резенче портокал.
— Един младок, невероятно амбициозен… адвокат Бльое. Пише се също както „синчец“, но те уверявам, че изобщо не отговаря на името си. Постоянно ходи по петите на Филип, за да покаже колко е старателен. Такъв мазен, внимателен, но чувствам как тайно точи сатъра. Натиска се да работи само по големите дела…