— О, колко е пораснало моето бебче! Вече не е бебче! Станало е красива момиче с красива коса, красив нос, красива уста… — редеше думите, докосваше леко с пръст косата, носа, устата на Зое и пак тихо припяваше: — Красиво момиче, в което много скоро младежите ще се влюбват до полуда. Момчетата от цял свят ще катерят стълбите към стената на кулата в замъка, където живее Зое Кортес, за да измолят от нея целувка. Кажи ми, бебчо… Кажи на мама, защо си толкова тъжна.
— Не е вярно, лъжеш, аз не съм красиво момиче и няма никакви момчета, които да се катерят по стълби, за да стигнат до мен!
„А, ето каква била работата — си каза Жо. — Първата любовна мъка. Аз също бях на десет години. Мацах си миглите с желе от касис, за да пораснат дълги-предълги. А той целуна Ирис.“
— Първо, любов моя, на мама никога не се казва „ти лъжеш“…
Зое кимна.
— И второ, изобщо не лъжа, както ти казваш — ти си много хубаво момиче.
— Не! Защото Макс Бартийе не ме включи в списъка си.
— Какъв списък?
— Списъкът на Макс Бартийе. Той е от големите и ги знае тези работи. Направили са списък двамата с Реми Потирон и мен ме няма в списъка! Сложили са Ортанс, а мене не.
— Списък с какво, миличка моя?
— Списък с момичета, които може да бъдат употребявани вагинално, а мен ме няма в него.
Жо едва не изпусна Зое. За първи път една от дъщерите й се споменаваше в подобен „вагинален“ контекст. Устните й затрепериха и тя прекара език по зъбите си, за да успокои треперенето.
— Знаеш ли поне какво означава това?
— Означава, че това са момичетата, които стават за чукане! Той ми го каза…
— На всичко отгоре ти обясни за какво става дума?
— Да, и ми каза да не се впрягам чак толкова, щото някой ден и аз съм щяла да имам вагина, която да влезе в употреба… само че нямало да бъде много скоро.
Зое подръпваше ръкава на пуловера си и дъвчеше крайчеца му с печална физиономия.
— Първо, скъпа — започна Жозефин, чудейки се как най-правилно да отговори, — момчетата не делят момичетата според вагината им. За чувствителните момчета момичетата не са някаква стока.
— Да, но Макс ми е приятел…
— Затова трябва да му кажеш, че се гордееш, дето те няма в списъка.
— Дори да е лъжа?
— Как така лъжа?
— Ми… иска ми се и аз да съм в списъка.
— Наистина ли? Тогава… ще му кажеш, че е нетактично да се правят такива списъци, че между мъжа и жената не става въпрос за вагина, а за желание…
— А какво представлява желанието, мамо?
— Това е, когато си влюбен в някого и много искаш да го целунеш, обаче не го правиш и изчакваш, изчакваш, и това очакване е… това е желанието. Все още не си го целунала, но мечтаеш да го сториш, докато се унасяш в сън, и си представяш как го правиш, разтреперваш се от вълнение и това очакване е толкова прекрасно, Зое, казваш си, че можеш да го целунеш, обаче все пак не си много сигурна…
— Затова си тъжна.
— Не. Чакаш, сърцето ти тръпне в очакване… и когато той те целуне… Това е като искрящ фойерверк, сърцето ти прелива, вие ти се свят, иска ти се да пееш, да танцуваш, влюбена си.
— Значи аз съм влюбена?
— Още си много малка, трябва да почакаш… — Жо затърси някакво убедително сравнение, в смисъл че Макс не е за нея. — Това е все едно ти да говориш на Макс за пишката му. Да му кажеш: нямам нищо против да те целуна, но първо ми покажи пишката си.
— Той вече ми предложи да ми я покаже! Значи и той е влюбен, така ли?
Сърцето на Жозефин заблъска. Да запази самообладание, да не разкрива смущението си, да не си изпуска нервите и да не се издава, че е ядосана на Макс.
— И… показа ли ти я?
— Не. Защото аз не исках…
— Ами ето… Била си права! Ти, най-малката! Защото, без да го съзнаваш, не си искала да му гледаш пишката, искала си нежност, внимание, искала си той да е до теб и да изчакате заедно, преди да направите каквото и да е…
— Да, мамо, но после я е показвал на други момичета и оттогава ме нарича лепка и бебе.
— Зое, трябва да разбереш нещо. Макс Бартийе е на четиринайсет, почти на петнайсет, той е колкото Ортанс, затова е по-нормално да е неин приятел. Не твой! Може би трябва да си потърсиш друг…