— Ама аз него искам!
— Да, разбирам, но двамата изобщо не си подхождате. Трябва да се отдръпнеш от него, за да му домилее за теб. Да се преструваш на загадъчната принцеса. Тези неща винаги впечатляват момчетата. Нужно е малко време, но един ден ще се върне при теб и ще се научи да бъде по-деликатен. Това е твоята задача: да научиш Макс как да бъде наистина влюбен.
Зое се замисли за миг, пусна ръкава си и заяви разочаровано:
— Това значи, че ще си остана сама.
— Или че ще си намериш други приятели.
Тя въздъхна, смъкна се от коленете на майка си и придърпа надолу крачолите на панталона си.
— Искаш ли да дойдеш с мен и Шърли на фризьор? Ще ти направи красиви букли, каквито харесваш…
— Не, не обичам на фризьор, много ми скубе косата.
— Добре, тогава ще ме чакаш тук и ще си учиш. Да ти имам ли доверие?
Зое доби сериозен вид. Жозефин се усмихна и я погледна в очите.
— По-добре ли си сега, миличка?
Детето отново задъвка ръкава на пуловера си.
— Знаеш ли, мамо, откакто татко си замина, животът никак не е весел…
— Знам, любов моя.
— Мислиш ли, че ще се върне?
— Не знам, Зое. Не знам. Но ти трябва да си намериш много приятели, след като повече няма да сте заедно с Макс. Сигурна съм, че има куп момчета и момичета, които искат да ти бъдат приятели, но си мислят, че за тях няма място заради Макс.
— Животът е труден не само заради това — въздъхна Зое. — Той е труден изобщо.
— Хайде сега — засмя се Жозефин в желанието си да я окуражи, — по-добре си мисли Коледа, за подаръците, които ще получиш, за снега, за това, че отиваме на ски… Не е ли приятно?
— Предпочитам да се пързалям с шейната.
— Добре тогава, ще се пързаляме двете с шейната, искаш ли?
— Не може ли да вземем с нас Макс Бартийе? И на него му се карат ски, обаче майка му няма пари за…
— Не, Зое! — кресна Жозефин на ръба на нервна криза, но успя да се овладее и добави: — Няма да вземем с нас Макс Бартийе в Мьожев! Поканени сме от Ирис и не можем да водим други хора.
— Макс Бартийе, не други!
Две кратки позвънявания спасиха Жозефин от избухване. Беше енергичната Шърли, така че Жо се наведе да целуне Зое и й каза да си преговори урока по история, докато чака сестра си, която скоро трябваше да се прибере.
— Ще си напишете домашните и довечера ще празнуваме Коледа с Шърли и Гари.
— И ще си получа подаръците предварително?
— Да, ще си получиш подаръците предварително…
Зое заподскача към стаята си. Жозефин я проследи с поглед и в главата й се завъртя опасната мисъл, че скоро няма да може да се справя с дъщерите си.
И с живота изобщо.
Да се върне във времето на „Ерек и Енида“. При любовните описания на Кретиен дьо Троа, романиста на онази епоха.
Рицарската любов с нейните тайни, докосвания, въздишки, страдания, магии, откраднати целувки и с високото мнение за жената, чието сърце рицарят брани с копие. „Не случайно съм толкова запалена почитателка на онова време. Тогава е трябвало да живея. Загадъчната принцеса! Съвсем не ми подхожда да карам дъщеря си да се държи по този начин, след като самата аз не владея подобно поведение.“
Тя въздъхна, грабна си чашата, ключовете и хлопна вратата.
Чак когато се остави в ръцете на фризьорката и седна да чака с кичури, увити във фолио, пак се върна към темата и разказа на Шърли, която поиска фризьорката да изруси почти до бяло късата й като на момче коса.
— Изглеждам странно в главата, нали? — попита Жо, зяпнала в огледалото черепа си с таралежово щръкнали сиви лентички от фолио.
— Досега не са ли ти правили кичури?
— Никога.
— Пожелай си нещо, щом ти е за пръв път.
Жозефин погледна клоуна в огледалото и му пошепна:
— Пожелавам си дъщерите ми да не страдат много в живота.
— Ортанс ли имаш предвид? Пак ли те огорчи?
— Не, Зое… любовни терзания заради Макс Бартийе.
— Любовните мъки на децата ни са най-странното нещо. Страдаме колкото тях, но сме безсилни. Първия път, когато се случи на Гари, имах чувството, че ще умра. Идеше ми да изкормя момичето.
Жозефин й разказа за „списъка с момичетата, които може да бъдат употребявани вагинално“. Шърли избухна в смях.
— Не ми се вижда смешно, а по-скоро притеснително!
— Не е толкова притеснително, след като ти го е казала. Освободила се е от това нещо и е страхотно, че споделя с теб. She trusts you! Радвай се, че си обичана майка, вместо да се вайкаш заради сегашните нрави. Сега е така, навсякъде е така, едно и също. Във всички среди, във всички квартали… Просто се примири с положението и следвай моя пример: винаги бъди на разположение, но не се натрапвай. Имаме късмет, че и двете работим вкъщи. Винаги сме подръка, за да изслушаме и най-дребната болка и да коригираме нещата.