Притиснала момчето, Шърли го завлачи до решетката на канализацията и пусна вътре верижката. Тя с издрънчаване политна надолу. Момчето изкрещя нещо обидно и Шърли го удари отново по тила, този път ребром с китката. Той се сгърчи от божа и остана проснат долу без капчица сила, направо изцеден.
— Видя ли какво стана, няма ти я верижката… Сега изчезвай и си помисли. Разбра ли, задник такъв!
С вдигната ръка, за да се предпази, момчето се надигна и залитайки, понечи да събере дрехите си. Шърли обаче поклати глава.
— Ще си тръгнеш както си… по слип и по чорапи. Хайде, тъпако.
Той се омете безропотно. Шърли изчака да се махне. Събра дрехите му, направи ги на топка и ги запрати в контейнер за строителни отпадъци. След това се пооправи, подръпна си панталона, облече си палтото и пусна поредна ругатня на английски.
Жозефин не откъсваше поглед от нея, смаяна от насилието, на което току-що бе станала свидетел. Стоеше, загубила ума и дума, и не можеше да си поеме дъх. Вдигна безмълвен поглед към Шърли, която се задоволи да свие рамене.
— Това също е част от обяснението защо си нямам приятел… Аргумент номер две!
Тя пристъпи към Жо, огледа кървящия й нос, извади от джоба си хартиена кърпичка и почисти лицето й. Жозефин се сви от божа.
— Няма страшно… — успокои я Шърли. — Не е счупен. Просто яко те е фраснал! Утре ще грейне във всички цветове на дъгата. Ще казваш, че си се блъснала в остъклената врата на излизане от фризьорския салон. Нито дума на децата довечера, ясно?
Жозефин кимна. Искаше й се да попита Шърли къде се е научила да се бие, но не се осмеляваше да й задава повече въпроси.
Шърли отвори чантата си и провери дали не липсва нещо.
— При теб всичко ли си е на мястото?
— Да…
— Да тръгваме тогава!
Хвана я за ръка и я побутна напред. Жозефин помоли да изчакат малко, за да се окопити. Коленете й трепереха.
— Нормално — каза Шърли. — Това е първият бой, на който присъстваш. После човек свиква… Как мислиш, можеш ли да премълчиш случката пред децата?
— Бих пийнала малко алкохол… Главата ми се замая!
Във входа видяха Макс Бартийе, седнал на стълбите до асансьора.
— Нямам ключ, а майка още не се е прибрала…
— Остави й бележка, че ще я чакаш у нас — заповяда му Шърли с такъв безпрекословен тон, че момчето се подчини без гък. — Имаш ли с какво да пишеш?
Той потвърди с кимване и посочи ученическата си чанта, после изкачи пеша двата етажа, за да сложи бележката на вратата.
Жо и Шърли влязоха в асансьора.
— Не съм го предвидила, нямам подарък за него! — обяви Жо, разглеждайки носа си в огледалото на асансьора. — Ужас, направо съм обезобразена!
— Жозефин, кога ще кажеш „мамка му“ като всеки нормален човек! Ще му дам някакви пари в плик, защото в момента семейство Бартийе се нуждае най-много от това. — Тя обърна лицето на Жо към себе си, огледа обстойно носа й. — Ще ти сложа малко лед на носа… И помни: блъснала си се в стъклената врата на фризьорския салон. Да не сгафиш! Коледа е, няма нужда да им разваляме празника и да ги тревожим!
Жозефин отиде да доведе момичетата и да вземе подаръците, които беше скрила на най-високия рафт в гардероба си. Дъщерите й се разсмяха, като видяха подутия й нос: познаваха нейната непохватност. Когато звъннаха на вратата на Шърли, чуха английски коледни песни и тя им отвори вратата, широко усмихната.
Ортанс и Зое нададоха радостни викове, отваряйки пакетите с подаръците. Като видя айпода, който му беше купила Жо, Гари подскочи от радост. „Yes, Жо! — извика той. — Мама не искаше да ми купи! Ти си страхотна!… Направо си върхът!“ И той й се хвърли на врата, размазвайки носа й. Зое гледаше смаяно филмите на Дисни и поглаждаше с длан чисто новото си дивиди. Ортанс беше шашната: майка й беше взела последния модел на „Епъл“, не нещо втора ръка! А Макс Бартийе се радваше на банкнотата от сто евро, която Шърли бе сложила в плик и придружила с мила бележчица.
— Не е истина! — благодари той, грейнал. — Страшно си готина, Шърли, сетила си се за мен! Затова мама не дойде… Знаела е, че правиш тържество, но не ми е казала, за да е изненада за мен.
Жозефин погледна съзаклятнически Шърли и поднесе своя подарък: оригинално издание на „Алиса в страната на чудесата“ на английски, което беше открила на битака. Шърли пък й подари чудно кашмирено черно поло.