Выбрать главу

— Да се киприш в Мьожев!

Жо силно я прегърна. Шърли се разчувства, отпусна се и се разнежи. „Двете сме страшен тандем“ — пошушна й тя и понеже Жо не знаеше какво да отговори, я прегърна още по-силно.

Гари показваше на Ортанс как се работи с компютъра. Макс и Зое бяха погълнати от филмите на Уолт Дисни.

— Още ли гледаш анимационни филми? — го попита изненадана Жо.

Макс я погледна с искрящи от възторг детски очи и Жо отново почувства, че ще се разплаче. Трябва да внимавам да не изригна като фонтан. Събирането, от което толкова се опасяваше, защото го нямаше Антоан, беше надминало най-смелите й мечти. Шърли беше окичила елхата и украсила празничната трапеза с клонки имел, снежинки от памук, златни звезди от станиол. Големи червени свещи в дървени свещници хвърляха ярки отблясъци и правеха празника вълшебен.

Гръмнаха шампанското, излапаха пуйката с кестени, коледното руло с крем от кафе и шоколад, направено по тайна рецепта от Шърли, и след като приключиха с гощавката, избутаха масата настрани и дойде ред на танците.

Гари и Ортанс се завъртяха в любовен блус пред погледите на двете майки, които на малки глътки отпиваха бавно от шампанското.

— Колко са сладки — заяви леко пийналата Жо. — Забеляза ли, Ортанс веднага прие поканата. Струва ми се дори, че танцува прекалено долепена до партньора!

— Защото знае, че той ще й помогне за новия компютър.

Жозефин я ръгна с лакът в ребрата и Шърли се изненада.

— Долу ръцете от каратистката, ако не искаш да ти излезе през носа!

— А ти престани да гледаш на всичко песимистично!

На Жозефин й се искаше времето да спре, да хване този щастлив миг и да го запечата в бутилка. „Щастието — каза си тя — е в дребните неща. Винаги чакаме щастието с главна буква, а то идва при нас съвсем мъничко и може да мине под носа ни, без да го забележим.“ Тази вечер тя го хвана и повече не го изпусна. Погледна през прозореца звездите и вдигна чашата си към тях.

Дойде време за сън.

Все още стояха на площадката, когато госпожа Бартийе дойде да си прибере Макс. Очите и бяха зачервени, но тя заяви, че й била влязла прашинка в метрото. Макс показа стоте евро. Госпожа Бартийе благодари на Шърли и Жо, че са се погрижили за сина й.

С много усилия Жо успя да сложи момичетата да спят. Те скачаха по леглата и весело кряскаха, предвкусвайки сутрешното пътуване с влака до Мьожев. Поне десет пъти Зое повери дали е сложила всичко необходимо в куфара си. Най-сетне Жо я спипа, накара я да си облече пижамата и я сложи да легне. „Пияна съм, мамо, аз съм пияна!“ Беше пила доста шампанско.

В банята Ортанс почистваше лицето си с памуче, натопено в тоалетно мляко, което й беше купила Ирис. Изтриваше лицето си и оглеждаше почернялото от нечистотия памуче. Обърна се към Жо:

— Мамо… Всичките подаръци с твои пари ли ги купи!

Жозефин кимна.

— В такъв случай… вече сме богати, така ли?

Жозефин се разсмя, отиде до ваната и седна на ръба.

— Намерих си допълнителна работа — правя преводи. Само не казвай на никого, защото е тайна… И защото, ако се разчуе, няма да получавам повече преводи. Обещаваш ли?

Ортанс тържествено обеща.

— Получих осем хиляди евро за превода на една биография на Одри Хепбърн и е възможно да ми дават и други занапред…

— И ще имаме много пари?

— Ще имаме много пари…

— И ще ми вземеш мобилен телефон? — осведоми се Ортанс.

— Може би — отвърна Жозефин, щастлива от радостта, блеснала в очите на дъщеря й.

— И ще се преместим в друг апартамент?

— Толкова ли ти тежи да живееш тука?

— О, мамо… толкова е еснафско! Как искаш да си създам среда на такова място?

— Имаме приятели. Виж само какъв прекрасен празник си направихме. Той струва колкото цялото злато на света!

Ортанс се намуси.

— На мен ми се иска да живея в Париж, в някой от изисканите квартали… Нали знаеш, че познанствата са толкова важни, колкото и образованието.

Беше свежа, висока и хубава с възкъсата си фланелка с тесни презрамки и розовото долнище на пижамата. Изглеждаше сериозна и съсредоточена. Жо се чу да казва:

— Скъпа, обещавам ти, че когато спечеля достатъчно пари, ще се преместим в Париж.

Ортанс остави памучето и я прегърна.

— О, мамо, мила моя мамичко! Харесва ми да те виждам такава! Силна! Решителна! И да ти кажа: новата прическа и светлите кичури много ти отиват! Толкова си хубава! Прекрасна си…