Вдигна очи към часовника и се сепна: седем! Четири часа, прекарани в размисъл. Четири часа, отлитнали като десет минути! Момичетата всеки момент щяха да се върнат от училище. Занималнята свършваше в шест и половина.
Не беше направила вечерята.
Взе тенджера, наля вода, сложи няколко картофа, ще ги обели сварени, извади от хладилника салата, натопи я, нареди масата, „не се паникьосвай — смъмри се, — ще се справиш, не е нужно да умваш, трябва да предадеш чувствата, да намериш думите, които изразяват емоциите. На кого бих искала да напиша писмо? Да прелъстиш с писане, само че аз не желая да прелъстявам никого, това е проблемът ми, намирам се грозна, дебела, въпреки че отслабнах…“ Започна да прави сос винегрет, олио ли да сложи, или зехтин, с парите от книгата ще купувам само хубав зехтин, студено пресован, първо качество, най-скъпия, спечелил най-много награди, няма да ми липсват пари, все пак петдесет хиляди евро, тия издатели са луди, наистина ли съм отслабнала, или не съм видяла добре цифрите на кантара, утре пак ще се претегля, „Ерек и Енида“, каква прекрасна история, каква хубава идея да започна романа със сватба и след това да проследя дали желанието се е запазило, обратното на това, което обикновено се случва в приказките, защо трябва да си слаба, за да те харесват мъжете, през XII век жените били едри здравенячки, непременно с тлъстинки, дали моята героиня да е внушителна, или да я направя крехка, във всеки случай ще бъде хубава и с бляскава от помадите кожа, грижливо почистена със смола от всякакви косми, защото космите не се харесвали, и как да я назова, да не прекалявам с горчицата във винегрета, Ортанс не обича, ще има ли деца в моя роман? Когато се оженихме с Антоан, искахме да имаме четири, спряхме на две, днес съжалявам, той прекали, да сключи заем, без да ми каже, трябваше да ме уведоми! Аз пък, баламата, подписвах със затворени очи, не, няма да прокопса той! Ами оная Милен, обзалагам се, че пръска моите пари, мразя я, пожелавам й да оплешивее, да й изпопадат зъбите, да се разплуе, да… А как ли се измислят имената, презимената? Алиенор? Не… прекалено предвидимо… Ема, Адел, Роз, Мари, Гертруд, Сесил, Сибил, Флоранс… Ами той? Ришар, Робер, Йосташ, Бодуен, Арну, Шарл, Тиери, Филип, Анри, Гибер… А защо да има само един любим, да не би да е загубенячка като мен! Или си е загубенячка, но жъне успехи… напук на себе си! Би било забавно, девойка, която се стреми към простичко щастие, а се оказва понесена от вихъра на големите успехи, славата и късмета, защото всичко, което докосва, се превръща в злато! В началото на историята иска да стане монахиня, но родителите й са против… трябва да се омъжи. За някой богат благородник, тъй като самата тя е от семейство на дребни благородници, разорени от междуособните войни, и е без петак. Трябва да се омъжи за Гибер, подлеца с раздвоената брада, но…
Вряла вода пръсна от тенджерата и й парна ръката, тя извика и отскочи назад. Бодна един картоф с върха на ножа, бяха се сварили.
— Мамо, мамо! Прибрахме се с госпожа Бартийе, слаба е като клечка! Мамо, ако стана дебелана, ще ме подложиш ли на диетата на госпожа Бартийе?
— Добър вечер, мамо — поздрави Ортанс, — казаха ни, че утре няма да има стол, може ли да ми дадеш пет евро за сандвич?
— Да, скъпа, подай ми портфейла… В чантата ми е — обясни Жо и посочи чантата си, оставена на кухненския радиатор. — А ти, Зое, не искаш ли сандвич утре за обяд?
— Ще обядвам у Макс. Той ме покани. Имам добър на контролното по история. Утре ни връщат и контролното по френски, мисля че съм изкарала висока оценка!
— Откъде знаеш, щом още не са ви ги върнали?
— Познах по очите на госпожа Портал, гледаше ме с гордост.
Жозефин извърна очи към дъщеря си, „непременно трябва да сложа една малка Зое в романа“. Представи си я като червенобузо селянче, което прибира сеното или готви супа в голямата тенджера, окачена на веригата в огнището. Ще промени името, за да не се познае, ще запази нейния ведър характер, жизнерадостта й, начина й на изразяване. А Ортанс? Ортанс ще бъде ослепително красивата принцеса, която ще живее в замъка… баща й е заминал на кръстоносен поход и…
— Ей, мамо, къде се отвя? Слез на земята… — каза Ортанс, която подаваше чантата на Жозефин. — Забрави ли за петте евро?
Жозефин извади портфейла. Отвори го, измъкна банкнота от пет евро и я даде на Ортанс. От него изпадна вестникарска изрезка. Жо се наведе да я вдигне. Беше снимката от списанието. Мъжът с дъфела. Тя поглади с ръка снимката. Вече знаеше до кого да напише дългото писмо.