В очите му проблесна огън и той гневно ми извика:
— Изглежда, не знаеш с кого говориш? Ти удари господаря на това село. Заплашвате ни с пушките си и естествено ще се разкайвате за това. Всички жители на Ругова ще дойдат, за да ви арестуват. В страната на падишаха няма обичай конекрадците да заплашват почтените мъже със смърт!
— Това, което плещиш, е смешно. Веднага ще ви докажа, че знам с кого разговарям. Не се страхувам от жителите на Ругова, защото съм дошъл да ги освободя от един дявол, който се подвизава сред тях, както и в цялата страна. Присмиваме се на това, че ни наричаш конекрадци, но този смях ще стане опасен за теб!
— Не сте ли такива? — попита той. — Англичанинът язди моя златист кон, а другите ти двама спътници яздят петнисти коне, които не са техни. Откраднали са ги.
— Откъде знаеш, че не са техни?
— Защото тези коне са собственост на двама мои приятели.
— Голяма непредпазливост проявяваш, като правиш това признание. Наистина не сме купили петнистите коне, а ги взехме от аладжите. Щом признаваш, че тези всеизвестни разбойници са твои приятели, тогава сам произнасяш присъдата си. Кажи — продължих аз, като се обърнах към мухтаря, — ти знаеш ли, че аладжите яздят петнисти коне?
— Какво ме засягат аладжите? — отвърна старейшината. — Сега нямам работа с тях, а с вас.
— Много ми е приятно, защото искам да се позанимаеш малко с нас. Разбира се, това трябва да стане по начин, по-различен от този, какъвто на теб ти се иска.
— Охо! Ти се опитваш да командваш? Смяташ да раздаваш плесници? Ще събера хората от Ругова и ще ги накарам да ви арестуват. Веднага ще дам заповед!
Той понечи да тръгне.
— Стой! Момент! — заповядах аз. — Ти все още не си ни попитал кои сме. Ще ти кажа. Ние…
— Това изобщо не е необходимо! — прекъсна ме Жълтоликия. — Ти си гяур от Алемания, когото скоро ще смажем.
— А ти си шиит от Персия, който почита Хасан и Хюсеин. Не се наричай правоверен и повече не употребявай думата гяур, иначе и ти като мухтаря ще получиш плесница!
— Ти си позволяваш подобно нещо? — избухна той.
— Да, дори нещо повече. Откъде знаеш, че съм алеман? С тази дума се издаде. Ролята ти на Жълтоликия е изиграна!
— Жълтоликия ли? — попита той и пребледня.
— Жълтоликия? — извикаха останалите.
— Да, този шиит Кара Нирван е Жълтоликия. Ще ви го докажа. Ето, мухтар, виж паспортите ми. Изготвени са в името на падишаха и се надявам, че ще им отдадеш необходимата почит. В противен случай незабавно ще се обадя на мютесарифа в Призрен, а също и на везира в Стамбул. Избърши мръсните си ръце и внимавай да не изцапаш паспортите ми!
Отворих документите и му ги подадох. Като видя печатите на султана, той наистина избърса ръцете си в панталоните, после докосна гърдите и челото си, поклони се и покланяйки се още веднъж, допря паспортите до челото си, за да ги прочете след това.
— Глупаво! Хм! — каза англичанинът, наблюдавайки всичко това. — Моя паспорт го няма. Персиецът го открадна с останалите вещи. Yes!
— Ако не е унищожен, ще си го получите отново, сър Дейвид. Впрочем напълно достатъчно е само да прочете моите книжа. Вие сте мой приятел и аз ще гарантирам за вас.
Хората от околните къщи бяха дошли и любопитно ни оглеждаха. Някои от тях хукнаха към тясната уличка, която излизаше при началото на моста, за да доведат другите, и скоро около нас в полукръг се събра доста голяма тълпа зяпачи.
Изглежда, това беше добре дошло за Жълтоликия. Той се чувстваше сигурен и вярваше, че може да се осланя на застъпничеството на хората. Неговата и бездруго висока фигура се изправи още повече. По лицето му личеше, че е толкова ловък, колкото и силен. В двубой той би бил също толкова опасен, колкото и някой от аладжите, които разполагаха само с грубата си, необиграна физическа сила. Реших да не допускам да се стига до такава борба между нас, а ако е необходимо, да го обезвредя с куршум.
Най-сетне мухтарят привърши с четенето на паспортите. Отново ги допря до челото, а също и до гърдите си, сгъна ги и понечи да ги прибере.
— Стой! — казах аз. — Тези документи са моя собственост, а не твоя.
— Но ти нали искаш да останеш тук? — попита той.
— Да.
— Тогава ще ги задържа, докато приключи делото ви.
— Не, няма да го направиш. Как може ти, един обикновен кехая, да се осмеляваш да задържаш книжата на човек, който стои много по-високо от теб! Дори само намерението ти е обида. И как се осмеляваш да говориш за процес! Вече знаеш с кого разговаряш и ще ти кажа какво искам от теб. Ще ти угодя и няма да си взема обратно паспортите. Но тъй като ще живея при ханджията Колами, нека той да ги прибере. Дай ми ги! Той няма да ги отстъпи без изричното ми съгласие.