— Не е необходимо да се отбранявате — обясних му аз. — Нищо няма да ви бъде сторено. Само бъдете предпазливи!
— А ти ще дойдеш ли, сихди?
— Не. Казах така само за да заблудя Жълтоликия. Той ще върви известно време с вас, а после сигурно ще изчезне. След това ще слезе в шахтата, за да скрие пленниците. Може и да ги убие. Междувременно аз ще отида с Колами в галерията и ще се срещна долу с Жълтоликия.
— Ти сам? Опасно е. Искам да дойда с теб.
— Не, това ще направи впечатление. Впрочем дори и да намерите шахтата, не влизайте в нея! Не се знае по какъв начин Жълтоликия ще се погрижи да не можете да го последвате. Бъдете любезни с хората, за да не ги настроите срещу себе си, и не предприемайте нищо, преди отново да дойда при вас!
Беше се събрала доста голяма тълпа хора и можеше да се предположи, че броят й още щеше да нарасне. Щом ние двамата с гостилничаря събрахме оръжията от спътниците ми, тълпата обгради тях и Жълтоликия и шествието потегли.
Ние двамата с ханджията направихме необходимото, а после аз тръгнах сам напред към моста й се качих в лодката. Скоро Колами дойде с двама от ратаите си. Те гребяха с греблата, той седна на носа, а аз управлявах. Въпреки че възнамерявахме да се придържаме към отсамния бряг, все пак аз насочих лодката към другия, защото там течението не беше толкова силно. Като стигнахме срещу въпросното място, аз отново обърнах.
Сега ратаите трябваше да напрегнат всичките си сили, за да не ги отнесе увличащото течение. Трябваше да спрем далеч от целта срещу течението. Греблата се огъваха така, че заплашваха да се счупят, но моята най-голяма грижа беше дали наистина ще намеря входа на галерията под зелената завеса. Все още бяхме малко над него. Оставих лодката да се спусне надолу, като я насочих точно срещу дупката. Ако се лъжех и там имаше само скала, лодката щеше да се разбие, с такава скорост се бяхме отправили към мястото.
— Греблата вътре! Наведете се! — извиках аз на тримата. Те моментално се подчиниха. Аз самият трябваше да остана седнал, защото не можех да пусна кормилото. Вече бяхме на две дължини, после на една от скалата… затворих очи, за да не ме наранят клоните… получих удар в лицето като от мека метла… отворих очи… около мен цареше непрогледна тъмнина. Отпред усетихме тласък, дъното на лодката изскърца. Намирахме се в галерията.
— Слава на Аллаха! — въздъхна ханджията дълбоко. — Беше ме малко страх.
— Мен също — отговорих аз. — Ако тук имаше скала, щяхме да си направим доста опасно къпане. Който не е отличен плувец, би бил загубен. Опипайте стената дали е тук колът! Би трябвало да има такъв, за който се връзва лодката.
Наистина имаше кол. Вързахме плавателния съд за него и запалихме донесените фенери. Светлината им беше достатъчна за осветяването на тесния тунел. Ратаите взеха донесените за всеки случай лоени свещи.
Взех в лявата си ръка един фенер, а в дясната револвера и закрачих напред. Понеже носехме осветление, можехме да бъдем забелязани отдалеч, а много възможно беше някой от слугите на Жълтоликия да е тук долу, за да охранява двамата пленници.
Галерията беше толкова висока, че можех да вървя изправен. Подът й беше покрит с дъски, явно за да е гладък пътят за ръчните колички. Вървяхме много бавно, защото за наша сигурност исках да проверявам всяка крачка. Може би от момента на влизането ни беше изминал около четвърт час, когато почувствахме да ни обгръща въздушно течение, доста по-студено от досегашното.
— Вероятно се приближаваме към цепнатината, за която говореше Марко — казах аз. — Трябва да бъдем двойно по-предпазливи.
След няколко крачки пред нас зейна широка цепнатина, разсичаща напречно галерията. Не можеше да се прецени нито дълбочината й, нито височината. През нея към отсрещната страна водеха дъски, наредени една пред друга, с ширина половин метър.
— Това е мястото, където дебне гибелта — каза ханджията. — Ефенди, провери добре пътеката!
— Подай ми въжетата!
Вързахме четирите въжета, които ратаите бяха донесли със себе си, после направихме въжето на два ката и здраво вързахме единия му край около гърдите ми, а другия държаха тримата мъже. Като се наведох, така че да осветявам с фенера дупката, закрачих напред, като проверявах всяка стъпка.
Над цепнатината бяха сложени три дебели греди, по една от лявата и дясната страна, а третата — в средата. Дъските бяха върху средната греда. Между тях и двете странични греди оставаше широка около една стъпка празнина, от която зееше студената страшна пропаст.