Лодката беше пред мен. Жълтоликия тъкмо я отвързваше от кола и скочи в нея. Чу, че се бях приближил, и ми извика:
— Сбогом, кучи сине! Само ти знаеше за тази дупка, никой друг. Никой няма да ви открие и да ви търси тук. Изяжте се един друг от глад!
В този момент на слисване не помислих, че в най-лошия случай бихме могли да се спасим с плуване, и повярвах на думите му. Лодката не биваше да тръгне. Затова се засилих и скочих в нея. Жълтоликия стоеше вътре изправен, опрял двете си ръце в стените, за да я изблъска по този начин срещу нахлуващата отвън вода. Поради теснотията в галерията веслата можеха да се използват чак вън. Лодката се залюля от тласъка на скока ми. Изгубих равновесие и паднах, а Жълтоликия скочи върху мен.
— Тук ли си? — изсъска той в лицето ми. — Добре дошъл! Сега си в ръцете ми!
Той ме сграбчи с една ръка за пояса, а аз хванах двете му ръце. Усетих, че с дясната си ръка той бърка в пояса. Знаех какво означава това. Ако само за момент го изпуснех, с мен беше свършено. Бързо сграбчих китката на ръката му и го стиснах така силно, че той изкрещя от болка и изпусна оръжието — не знам пистолет ли беше или нож. После вдигнах коляно и отблъснах персиеца от себе си. В следващия миг той се изправи, но и аз вече бях направил същото. Стояхме на една крачка разстояние един от друг. Като през гъста мъгла видях как изважда ръцете си от пояса и ги насочва към мен. Отбих ги с двата си юмрука встрани. Изтрещя изстрел, а може би — два. Не знам. Но той изръмжа:
— Тогава ще направя друго! Но няма да ме хванеш! Кара Нирван скочи във водата. Беше забелязал светлината от фенера на приближаващия се към нас ханджия. Персиецът наистина беше безразсъдно смел! За да скочи човек в този водовъртеж, се изискваше много повече от обикновено безстрашие. Опитах се да изтласкам лодката напред, но течението напираше с такава сила навътре, че щеше да ми е необходимо доста време, за да я изкарам навън. Междувременно Жълтоликия беше изчезнал, мъртъв или спасен. От това, че се бе осмелил да скочи във водата, следваше да се предположи, че е добър плувец. Увличащото течение бързо щеше да го отнесе. Ако успееше да избяга, можеше да пресрещне семейството на Галингре, което искахме да предупредим, да се присъедини към Хамд ал Амасат и… Не можех да мисля какво щеше да стане нататък. Не бяха минали и две секунди, откакто Кара Нирван беше скочил във водата. Хвърлих горните си дрехи, седнах на пейката с греблата, събух си ботушите и извиках назад към галерията:
— Ще плувам. Бързо в лодката и след мен!
— В името на Аллаха, недей! Ще намериш смъртта си! — извика Колами ужасен.
Но аз вече бях във водата. Не скочих в нея, а предпазливо се спуснах, защото при водовъртеж като този беше най-благоразумно човек да остане на повърхността на водата. Главното беше силното изтласкване напред, и то не по гърди, а полу странично, така че насочената по течението ръка да може да загребва надолу и от съпротивлението тялото да се държи на повърхността.
Едва главата ми се беше показала през завесата от растения и водовъртежът ме повлече. Притиснат бях до скалите и се борих известно време само за да остана отгоре и на същото място. Тогава една вълна се засили срещу мен и се разби в скалата — това беше най-благоприятният момент. Оставих се тя да ме увлече, като си помагах със силни тласъци, и се понесох надолу по реката толкова бързо, че неволно затворих очи.
Като ги отворих отново, видях, че се намирам между две течения, които малко по-нататък се сливаха в опасен водовъртеж. Беше в средата на реката. Трябваше да се пазя от него. Веднага се обърнах, но ми струваше доста усилия, докато успея да прекося едното от теченията и да стигна до спокойни води.
Едва сега можех да мисля какво да правя с Жълтоликия. Плувайки с вдигната глава, се огледах. Той тъкмо се появяваше от водовъртежа, който аз така страхливо заобиколих. Беше почти до кръста във водата, направи истински делфинов скок и излезе оттам. После заплува към отсрещния бряг, близо до който се намирах аз.
Не ми оставаше нищо друго, освен да се възхищавам на персиеца. Беше по-добър плувец от мен. И през ум не му беше минало да се опита да избегне водовъртежа. Знаеше, че наистина той ще го увлече, но след това отново ще го изхвърли. Все пак се изискваше безогледна смелост да се хвърлиш в него. Сега персиецът се намираше под мен и плуваше към брега, без да се оглежда, затова не ме забеляза.
Нямаше време за колебание, трябваше да последвам Жълтоликия. С потопени под повърхността на водата крака и ръце, за да не вдигам шум, плувах след него. В бързото плуване обаче бях по-добър от него, защото скоро го настигнах и почти можех да хвана краката му. Брегът също беше близо. Сега уплахата трябваше да бъде мой съюзник. Кара Нирван вече нямаше никакво оръжие, както и аз. Така че ми предстоеше това, което исках да избягна, а именно борба с Жълтоликия.