Равният бряг беше покрит с изхвърлените от водата заоблени камъчета, които постепенно намаляваха. Щом персиецът усети дъното под краката си, се изправи и тръгна навън, като от него се отцеждаше вода. Той толкова бързаше, че и сега не се огледа и със силно пръхтене отърси водата от себе си. Затова не чу, че зад него се приближава някой. Тъй като благоразумно вървях в крак с него, той смяташе моите стъпки за свои. При излизането от водата взех един голям колкото юмрук камък, за да си послужа с него като с оръжие.
Той вече беше стигнал до тревата, протегна ръце нагоре, изкрещя от радост, обърна се наполовина и погледна към входа на галерията. Оттам тъкмо излизаше лодката. Толкова време им беше трябвало на тримата мъже, за да преодолеят силния натиск на водата.
— Кучи синове! Все пак ще ви хвана! — извика той и отново се обърна към сушата, за да продължи напред. Направил бях две крачки встрани и сега стоях точно пред него.
— А аз ще хвана теб! — отговорих му аз.
Появата ми предизвика по-силно въздействие, отколкото бях очаквал. От уплаха Жълтоликия почти рухна и още преди да успее да се съвземе, получи такъв удар по главата с камъка, че се свлече на земята.
Но този мъж беше изключително силен противник. Щом зашеметяването преминеше, изходът от борбата между нас щеше да е съмнителен за мен. Затова, докато персиецът още беше на земята, веднага измъкнах дългия му пояс и вързах ръцете му в лактите на гърба. Трябваше добре да се подсигуря срещу този враг.
Едва бях направил това, и той се съвзе: Още със затворени очи той се опита да скочи, но не успя. После ме погледна втренчено, силно изтласка горната част на тялото си напред и нагоре и наистина успя да се изправи, като напрегна ръце встрани, за да скъса пояса. За щастие той беше здрав.
Всичко това беше станало много бързо. Но също толкова бързо свалих и своя пояс и ритнах краката на Жълтоликия назад така, че той падна напред. Веднага седнах върху прегъвките на коленете му и вързах здраво краката му. Той не можеше да ми попречи, защото ръцете му бяха на гърба.
— Така! — изпъшках аз и се изправих. — Сега вече знаем кой кого е хванал. Другите хора няма да се самоизяждат в галерията, а ти ще обясниш на добрите жители на Ругова как ти се е удало толкова бързо да влезеш в шахтата, за чието съществуване не знаеш нищо.
— Дявол! — изсъска той. — Истински дявол!
После затвори очи и продължи да лежи, без да мърда. Течението беше подбрало лодката и я понесе по течението като стрела. Хората в нея я насочиха към мен.
— Ефенди, мислехме те за умрял! — извика Колами отдалеч. — Слава на Аллаха, че те е спасил! Кой лежи там при теб?
— Жълтоликия.
— О, небеса! Ти си го хванал?
— Да.
— Бързо тогава! Хайде, хайде, налягайте греблата! Ратаите така я засилиха, че лодката до половина излезе на брега. Тримата изскочиха от нея и дотичаха.
— Той е, да, той е! — ликуваше ханджията. — Ама че плувец си, ефенди! Как успя да победиш Жълтоликия?
— После ще ти разкажа. Сега го сложете в лодката, с която всичко ще стане много по-бързо, отколкото ако го влачим по брега, а после през моста. Трябва веднага да го отнесем до караула, за да узнаят хората, че не съм ги лъгал. Понеже не ги последвах, е възможно да посегнат на спътниците ми.
Те се подчиниха на искането ми и след няколко минути доплавахме до моста. Единият от ратаите хукна към караула. Колами с другия ратай отнесе Жълтоликия в хана си. Взех в ръце дрехите и ботушите си и тръгнах след тях по чорапи. Изобщо не ми беше дошло наум да си сваля феса. Той здраво бе залепнал на главата ми. Трябваше да съблека мокрите си дрехи. Да се вземат панталони на заем беше много деликатен момент, особено като си спомних за зоологическото откритие на Линдси с неговия фес. За щастие ханджията имаше нови шалвари, които още не беше обувал, и аз ги навлякох. Едва се бях облякъл, и ето че Халеф и англичанинът се появиха. Ингилизът крачеше като Палечко с дълги седем мили ботуши, а Халеф подскачаше край него като пони край дългокрака ездитна камила.
— Вярно ли е? Хванахте ли го, сър? — извика Линдси, отваряйки вратата.
— Ето го там. Вижте го, сър Дейвид!
Верен на ролята си, Жълтоликия продължаваше да държи очите си затворени.