— Той е мокър! Значи сте се били във водата? — разпитваше Линдси.
— Почти.
— Той в шахтата ли беше?
— Да.
— Well! Вече няма да може да лъже!
— О, сихди — каза Халеф, — сигурно е било ужасно, там, на най-опасното място. Любопитен съм да узная всичко.
Но сега нямаше време за разкази, защото пристигнаха и другите. Цялото село идваше тичешком и искаше всичко да види и чуе. Застанахме на вратата и пуснахме само мухтаря и кьой аталари. Заптието вече беше тук, един шишко, дебел като Фалстаф, въоръжен с тенекиена тръба, която вероятно представляваше някакъв музикален инструмент.
Щом тези хора видяха любимеца на цялата околност вързан и целия мокър да лежи на пода, страшно се разлютиха. Мухтарят гневно извика:
— Как смеете да се отнасяте с Кара Нирван като с пленник без мое разрешение?
— Не повишавай толкова тон — отвърнах му аз хладно — и първо ми кажи как стана така, че персиецът се отдели от вас.
— Аз му позволих.
— Защо и за какво му даде това разрешение?
— Искаше да доведе ратаите си да помогнат при търсенето на шахтата.
— Те е трябвало по-скоро да помогнат намирането й да стане невъзможно.
— Ние напразно те чакахме. Понеже не дойде, това е доказателство за гузната ти съвест и заповядвам персиецът незабавно да бъде развързан!
Заповедта беше отправена към дебелия полицай, който понечи да я изпълни. Тогава обаче Халеф го хвана за ръката и каза:
— Приятелче, не пипай този човек! Който го пипне без разрешение на ефендито, ще го набия с камшик!
— Какво каза? — изкрещя мухтарят. — Тук не може да заповядва никой друг освен мен, а аз казвам, че Кара Нирван трябва да бъде развързан!
— Лъжеш се! — отвърнах му аз. — Сега само аз ще заповядвам тук. А ако ми се противопоставиш, ще заповядам също да те вържат и веднага да те откарат в Призрен. Ти си най-низшият чиновник на султана и щом има по-висшестоящи от теб, си длъжен да им се подчиняваш. Казвам ти, че мютесарифът няма да има нищо против, ако те накажа с бастонада. Но ще благоволя да ти разкажа защо сме дошли в Ругова. Ти ще слушаш и ще говориш само ако ти позволя. Виждам, че достопочтените жители на селото с нетърпение чакат да чуят разказа ми.
Тогава обаче Халеф каза:
— Не, сихди! Как може един високопоставен човек като теб да преуморява устата си, за да обяснява на един обикновен кехая защо нещо се е случило или трябва да се случи! Аз съм твоята дясна ръка и език и ще отворя очите на първенците на Ругова за човека, когото са търпели сред тях, без да подозират, че е роден в джехената и ще се върне пак в нея.
И ето че той започна по своя маниер разказа си, който колкото по-дълъг ставаше, толкова повече будеше удивлението на слушателите. Щом после Халеф спомена за срещата с Колами, той се намеси:
— Сега те моля да ме оставиш да продължа аз, понеже не знаеш какво се случи в галерията.
Гостилничарят разказа за подозрението, което отдавна е хранел, и описа много от случилите се в тази връзка събития в околностите. Той го направи толкова добре, че слушателите се изненадаха, че не са могли да стигнат до същия извод. Когато накрая разказваше за проникването ни в галерията и залавянето на персиеца, едва успя да довърши, прекъсван от възклицанията на хората.
Само мухтарят беше слушал безмълвно до края. После той каза:
— Това не доказва абсолютно нищо! Кара е търсел шахтата и за свой късмет бързо я е открил. Слязъл е долу и ви е срещнал. Понеже враждебно сте се нахвърлили срещу него, е трябвало да бяга, за да се спаси. Значи това имахте да кажете в негово обвинение, а сега ще чуете моята заповед за…
— Млъкни! — сряза го Халеф. — Разрешил ли ти е ефендито да говориш? Струва ми се, че си съучастник на персиеца.
Тогава към мен се приближи един старец. Той учтиво се поклони и каза:
— Ефенди, не се гневи на мухтаря! Той е един от най-незначителните хора в селото и получи службата само защото никой друг не я искаше, понеже е свързана с много неприятности. Аз съм най-старият човек в Ругова, а всички тези хора ще потвърдят, че съм и най-заможният. Не исках да ставам мухтар. Но тъй като сега се обсъжда нещо много важно, ще говоря от името на селото и ще ти кажа, че ти вярвам и ти гласувам пълното си доверие. Сега ще изляза навън, за да разкажа на множеството какво сме чули. После ще изберем няколко човека, които ще доведеш в галерията, за да освободите пленниците. Те ще потвърдят думите ти и тогава Жълтоликия ще бъде предаден в ръцете на мютесарифа. Години наред се опитват да го заловят. И сега, когато е открит, нямаме право да се застъпваме за него само защото е жител на селото ни, а трябва да измием позора, който ни е нанесъл, като се отвърнем от него с отвращение.