— Ефенди — попита Оско, — Жълтоликия избяга ли?
— Да! Но отново ще го хванем. Ела! Не бива да се бавим повече тук. Бързо трябва да свършим това, което ни остава да правим.
«Бащите на селото» не бяха тръгнали с другите. Разказахме им какво се беше случило. Изглежда, им беше приятно, че Жълтоликия се е измъкнал. Дори достопочтеният старец въздъхна С облекчение и попита:
— Ефенди, какво ще правиш сега?
— Ще хвана Жълтоликия — заявих аз.
— И стоиш толкова спокойно. Когато някой иска да хване другиго, трябва да бърза!
— Вече бързам, но не така, както ти си мислиш.
— Кара Нирван ще ти се изплъзне, защото преднината му вече е голяма.
— Не се тревожи! Ще го настигна.
— И ще го върнеш отново тук?
— Не. Нямам време за това.
— Но нали трябва да се явиш като обвинител или свидетел срещу него!
— И други могат да направят това. Мога да го предоставя на вас. Знаете, че персиецът е Жълтоликия. Той го призна във ваше присъствие. От вас зависи дали ще го накажете, като се върне. А ако не го направите вие, Стойко ще го стори вместо вас.
— Да, наистина ще го направя — увери споменатият мъж. — Веднага щом отново се появи тук, ще е мой.
— Не мога да чакам дотогава — каза племенникът му. — Ефендито иска да го залови, а аз ще го придружа.
— Ще обсъдим и това — отговорих аз. — Сега ме последвайте в язихането.
Отправихме се натам. Накарах ги да отместят тежката ракла от стената. Наистина зад нея в стената имаше вдлъбнатина, която не беше с големината на раклата. Там намерих всичко, което е било отнето от англичанина и Галингре. Друго нямаше. Плячката от предишните обири явно се намираше на друго място. Все пак бях доволен от резултата. Англичанинът весело се подсмихна, щом откри дори шапката си, а Галингре ликуваше, че отново държи в ръце парите си.
После обиколихме шестте обора. Имаше коне от всички видове, цветове и цени. Най-добрите животни обаче бяха в обора до кантората. Като влязохме тук отначало с Жълтоликия, бях видял един великолепен кафяв кон. Халеф беше проявил моя вкус, защото въпреки голямата бързина, с която е трябвало да направи избора си, беше взел тъкмо този кон. Почти толкова скъпи коне избрах също и за Галингре и англичанина. По възможност трябваше да имаме най-добрите животни. За наетите слуги на Линдси не беше необходимо да се грижим, защото те отдавна бяха избягали.
Стойко изведе на двора няколко прекрасни коня. Разбира се, мухтарят не можеше да понесе това, но Стойко го сряза:
— Млъкни! Струват ли всички тези коне колкото живота на моя син! Много добре знам, че ще си поделите имуществото на Жълтоликия, ако той не се върне. Затова поне тези, които са пострадали от него, трябва да получат нещо. Впрочем, ако Кара Нирван се върне и нас вече ни няма тук, вие сте в състояние да го посрещнете така, сякаш нищо не се е случило. Познавам ви, но ще се погрижа той да не се чувства особено добре.
Останалите противници бяха изчезнали също като Жълтоликия. Дори ранените в кантората мъже ги нямаше. Вече ми беше ясно: буквата «дал» означаваше 4.
Раклата с парите трябваше да остане заключена, докато от Призрен дойде някой чиновник. Разбира се, дотам не беше изпратен куриер. Заповядах на мухтаря да направи това по най-бързия начин и изобщо да се погрижи пазенето на Каранирван хан да бъде поверено в сигурни ръце. После яхнахме конете и препуснахме към Ругова, без да ни е грижа ще ни последват ли «бащите на селото» или не.
Халеф вече ни чакаше в хана със съобщението, че е дошъл тъкмо навреме, за да попречи на открадването на Рих от Жълтоликия.
— Той беше далеч пред мен — разказваше хаджията, — а аз не можех добре да обуздая коня си по стръмния неравен път, защото нямах юзди а само оглавник. Не знаех къде е, но се насочих направо към двора. Видях, че е спрял там, а конярите на Колами му извеждаха от обора врания жребец.
— Как се е стигнало до това?
— Разбойникът им казал, че невинността му била доказана и бил натоварен със задължението да ти доведе коня. Хората от Ругова толкова много се страхуват от него, че никой не се осмелил да му противоречи.
— Беше ли въоръжен? Доколкото знам, след освобождаването си той нямаше достатъчно време, за да се снабди с оръжие.
— Не забелязах нищо подобно. Разбира се, аз веднага се противопоставих и заповядах да отведат Рих обратно в обора. Докато се карах с конярите, той изчезна по най-бързия начин.