— Накъде?
— Мина през моста. Но не продължи по пътя, по който предполагахме, покрай брега на реката, а се отправи през полето към горите на запад. Непрекъснато препускаше в галоп и аз го следвах, докато изчезна между дърветата.
След като обясних на Халеф за негово най-голямо разкаяние, че той, Оско и Омар са пропуснали да погледнат зад оборите, където са били скрити Хората на Жълтоликия, се събрахме в стаята на гостилничаря. Тук изложих пред спътниците си моя план:
— Времето напредва. Жълтоликия избяга и ние трябва отново да го хванем. Той беше принуден да остави всичко тук, за да може на първо време да спаси живота си. В този момент той е беден човек, без пари. За да се сдобие с такива, ще се насочи към Хамд ал Амасат, който води семейство Галингре. На тези хора ще им бъде отнето всичко, което носят със себе си. Ако успее, Жълтоликия отново ще има пари и по-късно, когато нас вече няма да ни има, ще се върне обратно и ще отрече всичко. Неудобните свидетели ще обезвреди по някакъв начин. При тукашните отношения не смятам за невъзможно да успее да накара хората да повярват в невинността му.
— За Бога! — извика Галингре. — Жена ми, дъщеря ми и зет ми се намират в голяма опасност. Ефенди, не се бави! Трябва да тръгнем веднага, веднага!
— Търпение! — предупредих го аз. — Не бива да прибързваме. Преди всичко трябва да знаем накъде води пътят, по който са поели.
— Мога да ти кажа — отговори Ранко, племенникът на Стойко. — Знам какви са намеренията на разбойниците. Роднините на този чужденец идват от Шкодра. Пътят, идващ оттам, минава през Скала, Гори, Паха, Спаса и накрая през Ругова. В Паха се отклонява на север към Спаса, а оттам отново се насочва на югоизток към Ругова. Така че се образува един доста голям ъгъл, което налага голямо заобикаляне. Жълтоликия го знае. Затова няма да тръгне за Спаса, а направо на запад към Паха. Наистина пътят в тази посока не е особено добре утъпкан и е много лош, но ако се върви по него, се избягва описването на огромна дъга и с добър кон вместо за седем часа до Паха се стига за половината от това време. Кара Нирван възнамерява да пристигне много по-рано от нас.
— Беглецът ще предположи, че го преследваме. Така че бихме могли да тръгнем по същия път. Вероятно ще открием тук човек, който ще ни служи за водач.
— Не ни трябва водач. Аз самият познавам пътя. Най-важното е да заловим Жълтоликия. Всички тръгваме с теб. После ще се върнем тук и ще поискаме сметка от Шарка и съучастниците му.
— Не те съветвам да правиш това, защото при пещерата ви очакват с нетърпение. Ако се забавите с отиването си там, е възможно убийците, на които искаш да отмъстиш за смъртта на братовчед си, да избягат от ареста си.
— Обясни ми го!
Принуден бях отново накратко да разкажа преживяванията ни. После обърнах вниманието на скипетарите върху факта, че преводачът Фан Хоти и двамата каменари може и да не са чак толкова благонадеждни, че да им се поверява за по-дълго време охраняването на пещерата. Те се съгласиха с мен.
— Правилно, ефенди — каза Стойко. — Не Жълтоликия е убиецът на моя син, а въглищарите са сторили това. Жълтоликия оставям на теб, но с останалите ще се заема аз. Въпреки че все още съм много слаб, веднага потеглям. Знам пътя, а освен това ние сме скипетари и можем да се осланяме на зрението и конете си.
— Е, добре, тогава не забравяйте, че богатството на въглищаря, това ще рече печалбата от грабежите и убийствата му, е скрито под печката на неговия зет, търговеца на въглища!
— Ще ида и ще го взема. На кого да го предам?
— Тези неща принадлежат на роднините на хората, от които са взети. Ако не можеш да ги откриеш, разпредели ги сред бедните и нуждаещите се на твоя род! В никакъв случай не позволявай обаче да попадат в ръцете на съда! Тогава няма да ги получат нито собствениците им, нито бедните.
— Ще направя, както казваш. Хората, които ще ги получат, ще узнаят имената ви, защото дължат благодарност на вас. А сега е време да се приготвяме за тръгване.
Тогава Ранко взе думата още веднъж:
— Аз настоявам на решението си да не тръгвам към пещерата. Чичо ми и петимата ми спътници ще отмъстят за смъртта на моя братовчед Любинко. Но Жълтоликия е държал чичо ми затворен повече от две седмици и е искал да го убие. Това също трябва да бъде отмъстено. Ефенди, на мен не ми е достатъчно, че ти преследваш разбойника. Аз трябва да присъствам лично, затова ще тръгна с теб. Впрочем ще можете да ме използвате и като водач, защото познавам околностите, през които трябва да яздим.