Обхвана ме страх, но не го издадох. Скочих върху седлото и препуснах към хана, следван от спътниците си, които не можеха да си обяснят поведението ми. Като стигнахме до хана, видяхме, че се състои от няколко постройки, чийто вид беше особено гостоприемен. Пред вратата на къщата за живеене стояха две тежко натоварени и покрити с платнища каруци. Имаше следи и от трета кола, но нея вече я нямаше.
— Халеф, ела с мен вътре — казах аз. — Другите остават тук. Прегледайте здраво ли са стегнати коланите на седлата ви. Възможно е да се наложи да препускаме бързо.
— Да не би това да са каруците, с които пътува жена ми? — попита Галингре угрижено.
Не му отговорих и влязох с Халеф през вратата. Тъй като не беше залостена, обитателите на къщата сигурно вече бяха будни. В стаята седяха двама яки мъже и пиеха ракия. На друга маса имаше цяло семейство, пред което имаше пълна паница с храна. Семейството се състоеше от висок силен мъж, две момчета, една жена и вероятно едно момиче. Като влязохме, мъжът беше прав, изглежда, беше скочил от страх, като ни е видял вън. Аз грубо се обърнах към него:
— Това ли е Невера хан?
— Да — отвърна той. — Аз съм ханджията Драгойло.
— На кого са двете каруци вън?
— На хора от Скутари.
— Как се казват?
— Не запомних. Името беше чуждо.
— Хамд ен Насър с тях ли е?
По лицето му видях, че се канеше да отговори с «не», но аз му хвърлих такъв поглед, че той се изплаши. Затова промълви едно разколебано «да».
— Къде е той сега?
— Тръгна за Паха и ще продължи нататък.
— Сам ли?
— Не. Чужденците тръгнаха с него.
— Колко души бяха?
— Един мъж, една стара и една млада жена и каруцарят.
— Кога тръгнаха?
— Няма и четвърт час. Там седят каруцарите на другите две коли, които трябва да ги последват.
Драгойло посочи към споменатите в началото двама мъже.
— Имаш ли други посетители?
— Не.
— И от Ругова ли няма никой?
— Не.
— Лъжеш, Драгойло! Кара Нирван е бил тук и е тръгнал с Хамд ен Насър и каруцата. Пристигнал е тук през нощта!
Видях, че ханджията се разколеба. Явно беше съучастник на Жълтоликия и смутено промърмори:
— Не познавам никакъв Кара Нирван. Наистина преди около два часа пристигна един конник, но не от Ругова, а от противоположната посока, от Леш. Бързаше много и понеже чужденците тръгваха по същия път, по който щеше да язди и той, се присъедини към тях.
— Правилно! Понеже много е бързал, е продължил пътя си с волска каруца. Така, разбира се, се пътува по-бързо. Впрочем тази кола не е потеглила за Паха. Идваме оттам и щяхме да я видим. Ясен си ми, а знам също и какво се е случило тук. Ще се върнем и ще продължим разговора си с теб. Внимавай! Ще се погрижим хората да не пропаднат в някоя от бездните на скалите на Невера.
Обръщайки се към коларите, добавих:
— Ние сме от семейството, чиито вещи превозвате. Няма да напускате хана, докато не се върнем отново. Ще оставя вън нашите товарни коне. Заведете ги в обора и им дайте храна и вода!
Двамата мъже мълчаливо станаха и се запътиха да изпълнят заповедта ми. Двамата с Халеф бързо излязохме вън и скочихме на седлата.
— Връщаме се. Крои се пъклен план. Искат да хвърлят семейството на Галингре в някоя скална цепнатина — казах аз.
Галингре изплашено извика. Почти не го чух обаче, защото конят ми вече летеше в галоп. Останалите се спуснаха след мен.
Ранко изравни златистия си кон с мен и попита:
— С тях ли е Жълтоликия?
— Да.
— Слава на Аллаха! Значи ще го хванем!
Не говорихме повече. Стигнахме до мястото, където бях гледал следата от каруцата и продължихме по нея. Изглежда, конете разбраха, че от тях се изисква по-голяма бързина. Не беше необходимо да ги пришпорваме. Двата пъстри коня на аладжите направо летяха. Останалите животни също даваха това, което се искаше от тях, като на шега. След моя Рих най-добрият кон обаче беше златистият. Забелязах това сега.
— Сихди — извика Омар зад мен, — кажи ми само дали Хамд ал Амасат е с тях!
— Да, там е!
— Нека тогава адът се отвори веднага, защото ще му изпратя нещо за плюскане!
Префучахме край споменатата редица храсти. Излязохме на открито. Далеч пред нас, почти на края на полезрението ни, видях светла точка, не по-голяма от мида. Това трябваше да е каруцата. Светлееше покривалото й.