Беглецът приближаваше. Той видя, че не държа оръжие в ръце и че цепнатината е между нас двамата. Разбира се, нямаше да се осмели да я прескочи.
— Ела отсам! — подигра се той. — Предавам се!
— Веднага! — отвърнах аз.
Извиках на Рих и той се засили към пропастта и я прелетя с великолепен скок. Хамд ал Амасат изкрещя от ужас и препусна назад, в посока към Ранко, а аз го последвах. Сега моментът беше подходящ за използване на ласото. Хвърлих примката и завъртях коня си. Дръпнах и Хамд ал Амасат излетя от седлото. В следващия миг бях вече до него.
Хвърлянето беше сполучливо. Примката здраво се беше стегнала около тялото и ръцете на пленника, така че той не можеше да се движи. Коленичих до него и омотах въжето още веднъж около тялото му. Падането от коня беше зашеметило леко Хамд ал Амасат. Той ме гледаше втренчено с широко отворени очи, но не каза нищо. После в бесен галоп пристигна и Омар и скочи от седлото.
— Е? — извиках му аз радостен. — Видях те, че падаш, и помислих, че те е улучил!
— Убиецът се прицели лошо — отвърна той. — Куршумът скъса юздата ми, затова конят ми падна. Най-сетне, най-сетне е в ръцете ми! И сега ще…
— Тихо! — помолих го аз. — Нека първо да говоря с него.
— Добре! Но после е мой!
Не му отговорих, защото в този момент дойде и Ранко. Скоро пристигнаха и останалите. Халеф беше последен, защото идваше от най-далеч.
Първо обсъждахме смъртта на Жълтоликия и моя скок над бездната. Спътниците ми потърсиха въпросното място и не можеха да се начудят как бях успял да мина на другата страна. Към Рих бяха отправени много похвали и всички го галеха, при което той радостно цвилеше.
Жълтоликия споменахме бегло. Най-добре беше повече да не се занимаваме с него. Що се отнасяше до Хамд ал Амасат, помолих все още да не му казваме кои сме. Щеше да бъде съден едва след връщането ни в Невера хан. Той отново беше в пълно съзнание и го вързахме върху коня. Оско и Халеф яздеха от двете му страни, за да го доведат до хана. Омар също искаше да го придружи, но аз откровено му казах, че му нямам пълно доверие. Ако тръгнеше да съпровожда пленника, съществуваше опасност да удовлетвори жаждата си за мъст без наше разрешение.
Докато тримата се отправиха по най-късия път към хана, ние останалите се върнахме при каруцата. Тя беше прекалено далеч, за да могат Галингре и близките му да следят развоя на преследването. Двете жени и зетят не бяха предполагали с какъв опасен престъпник са тръгнали на път. Те изпълнявали всичките му указания с най-голямо доверие, защото били убедени, че тези нареждания са били дадени от самия Галингре. Вярвали са, че Галингре е вече в Юскюб и е дал на Хамд ен Насър широки пълномощия. Но щом той после изведнъж побягнал, те не знаели какво да мислят за поведението му. Едва след като при тях се появил Галингре, разбрали каква опасност ги е заплашвала, защото той накратко, а може би и малко по-подробно им беше разказал какво е щяло да се случи по-късно.
Представиха ни на дамите и на зетя Мартин Рувие. Те бяха слезли от каруцата, за да ни посрещнат. Настояваха да им разкажем всичко, но аз помолих да оставим това за по-късно. Исках да разбера дали гостилничарят на Невера хан е бил привърженик на Жълтоликия.
— Разбира се! — заяви Рувие. — Тримата разговаряха тайно, а после Драгойло настойчиво ни посъветва веднага да тръгнем, а другите две каруци да дойдат след нас.
— Имахте ли някаква причина да не изчакате другите две коли да тръгнат заедно с вас?
— Жена ми не се чувстваше добре. Пътуването дотук я беше изтощило, а подобрение не можеше да се очаква дори и да бяхме останали да почиваме един ден в мръсния хан. Тогава персиецът каза, че в съседното село имал омъжена сестра, която с удоволствие ще приеме двете жени. Той ни представи тази възможност в толкова изгодна светлина, че накрая склонихме да се вслушаме в съвета му и да отидем при сестра му. Останалите коли с багажа спокойно щяха да ни настигнат, защото щяхме да останем там цял ден.
— Ах, така ли! Жълтоликия искаше да ви убие, а после да заграби вещите ви. Но как може да сте толкова непредпазливи, да продължавате да го следвате при положение, че той очевидно се отклонява от пътя?
— Не ни направи впечатление, защото той каза, че поемайки в тази посока, ще спестим време. Да се пътува през тази равнина е много по-приятно, отколкото да използваме коларския път, който е в ужасно състояние.