— Той щеше да ви закара до първата цепнатина, където каруцата нямаше да може да продължи. Там щеше да ви застреля, да ви ограби и да ви хвърли в дълбоката бездна.
— Господи, кой би помислил! — извика госпожа Галингре. — Хамд ен Насър се ползваше с пълното ни доверие, а и този персиец се държеше така, че го сметнахме за добър и услужлив човек. Каква милост Божия, че дойдохте точно в последния момент да ни спасите!
— Да, много дължим на тези мъже! — съгласи се съпругът й. — Спасиха всички нас от смърт, а мен от страшен плен. Вече ми беше върната значителна част от богатството ми, а това, което возите в колите — — останалата част от имуществото ни, — отново е наша собственост. С думи не можем да изкажем благодарността си, а тъй като животът не може да бъде заплатен, завинаги ще останем длъжници.
Така каза той сега. Но после, когато отново обърнахме каруцата и бавно яздехме след крачещия съсредоточено вол, той се приближи до мен, издърпа ме настрана и каза така, че никой друг освен мен да не го чуе:
— Мосю, едва сега разбрах колко голяма е била опасността, в която се е намирало семейството ми. Вие направихте много за мен. Първо ми донесохте дългоочакваната новина за безследно изчезналия ми племенник. После ме освободихте от шахтата и ми върнахте отнетите пари, сума, чийто размер вие изобщо не знаете, защото се отдръпнахте, като я броях, за да видя дали всичко е налице. След това спасихте семейството ми от ужасна смърт. Трябва да спомена също и имуществото, което заедно с това беше запазено. Всичките пари от продажбите бяха у жена ми, което е голяма непредпазливост и същевременно непростима търговска грешка. Но Хамд ен Насър ме уверяваше, че трябва да заповядам да се действа по този начин. Накратко казано, дължим ви безкрайна благодарност. Трябва ли да се нагърбя с потискащото бреме на длъжник и да го нося цял живот? Надявам се, че и вие не желаете това. Нещо повече, надявам се, че ще ми позволите да ви засвидетелствам по някакъв начин признателността си. Имате ли семейство?
— Родители, братя и сестри. — Богат ли сте?
— Не, дори съм много беден. Работя за тях и се надявам, че постепенно ще им създам по-добри условия.
— Значи ви трябват пари?
— Разбира се. Но ги печеля с професията си. Описвам пътуванията си и получавам за това сносни доходи, с чиято помощ издържам близките си.
— Тогава настоятелно ви моля да ми позволите да дам своя дял за тази издръжка.
— Благодаря ви за доброто намерение! Правите го добросърдечно, но аз не спасявам хора срещу заплащане. И което е главното: вие не ми дължите абсолютно нищо. Наречете късмет, случайност, съдба, Божия воля това, че ви срещнахме. Не съм аз този, който е подредил така събитията. Видяхме, че сте в беда, и бяхме в състояние да ви освободим, както и направихме. Радостта и удовлетворението, които изпитахме, че успяхме да станем оръдия на една по-висша воля, за нас е достатъчно възнаграждение.
— Но, мосю, аз съм богат, по-богат, отколкото можете да си представите!
— Радвам се, защото от сърце се наслаждавам на богатството на ближните ми. Щом сте богат, можете да извършите много добрини. Не аз, а Господ е ваш кредитор. На него никога не можете да му издължите капитала, но му изплатете лихвите, като станете благодетел на неговите по-малко надарени деца, със сърце и ръце винаги отворени за тях.
— Ще стана, да, ще стана! — обеща той дълбоко трогнат. — Но нали и вие сте по-беден от мен!
— Има различни дарове, както и много видове богатство. Нямам нито злато, нито сребро, но въпреки това съм богат колкото вас и не бих искал да се сменим.
— Мосю, това са горди думи, които ме принуждават да млъкна, поне що се отнася до вашата личност. Но се надявам, че няма да помрачите радостта ми, ако дам на спътниците ви това, което вие отказвате да вземете. Нали няма да го направите.
— Тези хора са господари на самите себе си. Нямам право да им заповядвам и могат да правят каквото искат.
— Радвам се. Значи няма да ги разубедите да ми позволят да им изразя благодарността си?
— Не. Знам, че отхвърлянето на благодарността обижда и натъжава. Така че действайте изцяло по своя воля! Убеден съм, че ще намерите подходящ начин за това, защото спътниците ми имат качества, най-изявеното сред които е тъкмо чувството за чест.
— Тогава сърдечно ви моля да ми кажете как най-добре ще мога да засвидетелствам благодарността си на всеки поотделно. Англичанинът…
— Той изобщо не влиза в сметките. Лорд е и многократен милионер. Едно искрено ръкостискане ще е много по-скъпо за него и от най-скъпоценния подарък. Всъщност на него не дължите нищо. И той като вас също беше спасен!